Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Казах му с тон, извиращ от любовта ми, че по причини, които няма време да му обяснявам, не мога да остана при него и може би никога вече няма да се видим — при тези, последните думи, въздишка се изтръгна от дълбините на сърцето ми. Моят покорител, който, както ми каза по-късно, бил поразен от външността ми и ме харесал толкова много, колкото можело да се хареса жена, водеща предполагаемия начин на живот, веднага ме попита съгласна ли съм да му стана държанка, каза още, че ще ми наеме квартира и ще ме освободи от всякакви други ангажименти, с каквито предполагаше, че съм обвързана в дома. Колкото и прибързано, необмислено и дори опасно да беше това предложение от страна на абсолютно непознат мъж, по-точно пленително момче, невероятната любов, която ме повали, вложи неустоим чар в гласа му и ме направи сляпа за всякакви възражения; аз можех в тази същата минута да умра за него, помислете си само, как ли можех да устоя на предложението да живея с него! Сърцето ми заби силно и ми продиктува отговора след по-малко от минута — да, приемам и ще избягам с него, където той пожелае, и ще бъда изцяло на негово разположение, за добро или за зло. Оттогава често съм се питала как леснотата, с която се поддадох, не го отблъсна и не понижи цената ми в очите му, но съдбата така беше наредила, че от страх пред рисковете на града, той беше решил да си наеме момиче, а случайната поява на моята личност съвпадна с намеренията му, и така, сключихме сделката на мига и стана като в чудесата, запазени за любовта: с целувки подпечатахме договора, а мечтите за още наслаждения, несмущавани от никого, го изпълваха със задоволство.

Обаче личността на никой младеж не е носила в себе си по-голямо оправдание за това да завърти главата на едно момиче, като да го накара да пренебрегне всички последици и да последва своя галант.

Защото освен цялото съвършенство на мъжката красота, която беше събрана във формите му, той притежаваше елегантност и благородство и една особена красота в държането на главата, която го открояваше още по-добре; погледът му беше жив и смислен, а очите му — едновременно нежни и властни. Цветът на кожата му надминаваше по хубост прекрасна роза, неподражаемо нежното му лице излъчваше някаква топлина, която му спестяваше упрека, че е недостатъчно жизнено или бледо като тесто, както често се случва с такива изключително светли натури като неговата.

Нашият план беше аз да изляза около седем часа на следващата сутрин (което можех да обещая с готовност, защото знаех къде е ключът на външната врата), а той да ме чака на края на улицата с карета, за да ме отведе на безопасно място, след което щеше да се погрижи да заплати дълговете, които бях натрупала по време на престоя си при г-жа Браун, която, предположи той, едва ли ще е склонна да се раздели с момичето, което е смятала толкова подходящо за привличане на клиенти в дома.

Намекнах му да не споменава, че ме е виждал в къщата по причини, които ще му обясня по-късно на спокойствие. После, от страх да не осуетим плана си, като се оставим да ни видят заедно, аз се откъснах от него с кървящо сърце и се прокраднах в стаята си, където намерих Феби все още дълбоко заспала, съблякох малкото си дрехи и легнах до нея със смесица от радост и тревога, които човек лесно може да си представи, но трудно да обясни.

Опасността г-жа Браун да разкрие намеренията ми, да бъде разочарована, а аз нещастна и съсипана — всичко това изчезваше под току-що разгорелия се плам. Да го виждам, да го докосвам, дори само за една нощ, да съществувам за този мой идол на влюбеното ми девиче сърце — о, това беше за мен щастие, по-голямо от цената на свободата и живота ми. Той би могъл да злоупотреби с мен — нека! Той беше моят властелин, а аз щастлива, единствено щастлива, дори ако трябва да умра от неговата скъпа ръка.

Така мечтаех през целия ден, всяка минута от който ми се струваше вечност. Колко често поглеждах часовника! Идеше ми да преместя мудната стрелка, сякаш така бих могла да ускоря времето! Ако някой от къщата се загледаше по-внимателно в мен, сигурно щеше да открие, че нещо не е на ред по объркването ми, което нямаше да съм в състояние да прикрия, особено когато по време на вечерята стана дума за очарователния младеж, който бил останал на закуска. „О, какъв красавец! … Щях да умра! … Заслужава хората да свалят шапки пред него! …“ и други такива глупости, които обаче наливаха още масло в огъня, който ме изгаряше.

Неспокойното ми през целия ден съзнание произведе един добър ефект, който беше, че поради изтощението спах доста добре чак до пет сутринта, когато станах и като се облякох, зачаках уговорения час, двойно измъчвана от страх и нетърпение. Той настъпи най-сетне, скъпият, критичен, опасен час дойде; и сега, поддържана единствено от смелостта, която ми даваше любовта, дръзнах да сляза на пръсти по стъпалата, оставяйки сандъка си от страх да не бъда изненадана с него в ръка на излизане.