Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Стигнах до външната врата, ключът на която винаги стоеше на стола край леглото ни, поверен на Феби, която, без ни най-малко да подозира моите намерения да си замина от тях (нито пък аз до предишния ден), не го криеше от мен. Отворих вратата с лекота — любовта, която ни прави смели, ме пазеше, и сега, вече на улицата, видях новия си ангел-пазител да ме чака при вратата на каретата, готова отворена. Не знам как се озовах при него, предполагам, че прелетях дотам, но на мига се намерих в каретата с него от едната ми страна, обгърнал ме здраво с ръце и доближаващ устни за приветствена целувка. Кочияшът получи нареждане и потегли.

Очите ми мигновено се напълниха със сълзи, но сълзи на най-върховно наслаждение — да се намирам в ръцете на моя красив младеж беше екстаз, в който малкото ми сърце се къпеше. Минало и бъдеще еднакво не ме интересуваха. Настоящият пристъп на замайване беше толкова силен, че жизнените ми сили едва стигаха да издържа, без да припадна. Нито нежните прегръдки ми помагаха, нито успокояващото му изражение, уверяващо ме в любовта му и в това, че никога не бива да съжалявам за смелата стъпка, която съм предприела, разчитайки изцяло на неговата чест и щедрост. Но уви! Това не беше моя заслуга, защото аз бях тласкана от страст, твърде необуздана за да й устоя, бях направила, каквото направих, просто защото не можех да не го направя.

След миг — времето беше изчезнало за мен — пристигнахме в малък хотел в Челси, гостоприемен и просторен, подходящ за посрещане на влюбени двойки, където ни очакваше закуска с течен шоколад.

Собственикът, един възрастен веселяк, който разбираше много добре живота, закуси заедно с нас и усмихвайки ми се дяволито, забавляваше и двама ни, каза ни, че сме чудесна двойка, честна дума, много дами и господа гостували в хотела му, но никога не бил виждал такава хубава двойка, сигурен бил, че съм съвсем неопитна, изглеждала съм така невинна, отскоро съм в града, нали, е, наистина моят любим е щастливец! Цялото това бъбрене, обичайно за хазяин, ме развесели и успокои, а също така ми помогна да забравя смущението си от това, че съм с моя господар на сърцето ми, да остана сама с когото, колкото повече напредваха минутите, започваше да ме плаши — истинската любов има по-голям дял в срамежливостта, отколкото дори моминската чест.

Желаех го до оглупяване, можех да умра за него и все пак не знам защо или как така се страхувах от момента на най-страстните ми желания, страхът биеше в пулса ми наред с жарките мечти. Битката на страстите обаче, този конфликт между скромност и любовен копнеж, ме докара отново до изблик на сълзи, които той взе, както и преди, за признак на тревожност от внезапната смяна на състоянието ми, предавайки се на неговите грижи, и поради тази причина, правеше и казваше всичко, което той смяташе, че ще ме успокои и окуражи След закуската Чарлз (скъпо, познато име, крайно време беше да изкарам от анонимност моя Адонис) с многозначна усмивка нежно ме хвана за ръка и каза:

Ела, мила, ще ти покажа една стая с прекрасен изглед към градината — и без да чака отговор от мен, с което неимоверно ме облекчи, ме поведе нагоре към просторна, светла стая, в която всякакво друго разглеждане на пейзажи беше изключено, с изключение на гледката към леглото, което имаше такъв доволен вид, сякаш то препоръчва стаята.

Чарлз залости вратата и се втурна да ме прегърне, вдигна ме от пода и залепи устни в моите, след което ме понесе — трепереща, задъхана, умираща, с притъпени страхове и омекотени желания — към леглото, където нямаше търпение да ме съблече, а само разкопча нагръдника ми и разхлаби корсета ми.

Пазвата ми — сега гола и повдигаща се в топли пулсации — му предложи гледката на две твърди и млади гърди, каквито можеха да се очакват от момиче като мен, нямащо още шестнадесет години, свежо, току-що дошло от провинцията — никога немачкани гърди — но дори тяхното величие, белота и консистенция, приятно съпротивляваща се на пипане, не можеше да възпре ръцете му от по-нататъшна разходка и оставяйки ги, той смъкна фустите ми, така под нежната настойчивост на ръцете му беше разкрит по-силният и по-привлекателен център на вниманието му. Страховете ми несъзнателно ме накараха да стисна бедра, но само с едно леко докосване ръката му се промъкна между тях, разтвори ги и откри пътя за главната атака.

Лежах изложена на изследващите му ръце и очи, кротка и стихнала, което за него беше потвърждение, че не бях нова в тези неща, тъй като ме беше взел от обикновен вертеп, а и аз не му бях казала нито дума за моята девственост, и да бях, той нямаше да ми повярва, а щеше да помисли, че го правя на глупак, готов да повярва в нещо невероятно, и така той не знаеше, че все още съм господарка на скъпоценното съкровище, скрито в мен и така нетърпеливо търсено от мъжете — не за друго, а за да го унищожат.