Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Болното място обаче беше твърде нежно, раната — твърде прясна и все още кървяща, а Чарлз — твърде добър по сърце, за да ме подложи на ново изпитание, и понеже не можех да мръдна, нито да ходя из стаята, той поръча да ни донесат обяд в леглото, по време на който моят обожаван любим ми прислужваше, но аз едва можах да погълна едно крилце и две-три чаши вино, подканвана с неустоимо сладка властност, която любовта му даваше право да упражнява над мен. След като обядът беше раздигнат и всичко, с изключение на виното, изнесено, Чарлз весело и дръзко ми поиска разрешение, и веднага прочете положителния отговор в очите ми, да дойде в леглото при мен и съответно започна да се съблича, което аз не можех да наблюдавам без странно чувство на страх и удоволствие.

Бяхме за първи път в легло и то посред бял ден, но когато, повдигайки завивките, той положи голото си тяло до моето … О! Какво неудържимо щастие! О! Нечовешки екстаз! Каква болка би устояла на такова замайващо удоволствие? Без повече да усещам парещите рани, аз се сгуших в него както лоза се увива около прът, сякаш се страхувах, че някоя част от него може да остане недокосната или непритисната от мен, отвърнах на силните му прегръдки и го целунах със страст и плам, познати само на истинската любов, каквито низката похот никога не събужда.

Да, дори днес, когато цялата тирания на страстите окончателно си е отишла и във вените ми се плиска само студен, уталожен поток, споменът за тези моменти, които най-много ме впечатляваха в моята младост, все още ме развеселява и ободрява. Нека значи да продължа. Моят красив младеж беше сега прилепен за мен по всички извивки и гънки, в които телата ни се срещаха, докато, неспособен повече да обуздава силата на подновеното желание, той подкара коня и намърдвайки леко бедрата си между моите, запушвайки устата ми с целувки от влажен огън, отново се залови да мушка, пронизва, къса и пробива със сила пътя си през крехките дипли, които го приемаха със страдание малко по-слабо от първия път. Аз сподавях обаче виковете си и го понасях с твърдостта на героиня, скоро тласъците му станаха по мощни и по-страстни, бузите му пламнаха в тъмно-червено, очите му заблестяха …и няколко замиращи въздишки, следвани от агонизиращ гърч оповестиха наближаването на екстазното удоволствие, но аз все още изпитвах твърде силни болки, за да получа своя дял от него.

Едва след още няколко забавления, които притъпиха усещането на болка и ми донесоха гъделичкащо усещане от впръскването на балсамена сладост, превъзходна наслада и успокоение на страстта, можах да достигна до огромно удоволствие наред с огромно страдание. Но когато след редовни занимания оздравях и свикнах, аз започнах да се радвам на истинско неутолимо наслаждение от удоволствие след удоволствие, от топлата струя, бликаща навътре към очарованите недра … какъв порой от блаженство! Каква агония от наслада! Твърде мощна, твърде свирепа, за да може природата да я понесе; затова пък тя е подсигурила като несъмнено облекчение едно превъзходно моментно отпускане, наближаването на което се подсказва от чудесен делириум — сладка тръпка в мига преди течната сладост да изригне, в която се удавя самото удоволствие, когато човек морно отпада и замира след изхвърлянето.

Колко често, след като вълнението на сетивата ми стихваше сред разтапящата течност, съм се питала, обзета от нежно съзерцание дали е в природата на всички същества да бъдат така щастливи, както бях аз? Или пък какво са страховете от последствията, съпоставени с наслаждението на една единствена нощ с този така прекрасен, любещ, несравним младеж?

И така ние прекарахме целия следобед до вечерята в непрекъсната любовна наслада, целувки, милувки, боричкане и всичко останало, като на пиршество. Накрая вечерята беше сервирана, преди която Чарлз не знам по каква причина си облече дрехите и седнали край леглото си направихме маса и покривка от леглото и чаршафите, като той не разреши на никой друг да влиза или да ни сервира, освен него самия. Той се нахрани с много добър апетит и явно беше доволен да вижда как аз ям. От своя страна аз бях така очарована от съдбата си, така възхитена от сравнението на удоволствията, в които се къпех сега, с безвкусието на всички предишни сцени от моя живот, та ми се струваше, че дори цената на падението ми или опасността всичко това да не трае дълго, си заслужават напълно риска.

Тази нощ си легнахме заедно, като си раздадохме още няколко удоволствени награди докато природата, изразходена и задоволена, ни предаде в ръцете на съня; ръцете на моя скъп младеж ме обгърнаха, а усещането им правеше съня ми още по-прекрасен.