Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Късно на другата сутрин аз се събудих първа и забелязвайки любимия заспал дълбоко, леко се освободих от прегръдката му, сдържайки дъх, за да не смутя покоя му; бонето ми, косата ми, долната ми фуста — всичко беше в безредие от битките, през които бях минала, и аз използвах възможността да се вчеша и приведа в ред, доколкото можех, а докато вършех това, поглеждах от време на време към заспалия младеж с неописуема нежност и наслаждение, и като си мислех за болката, която ми причини, негласно признах, че удоволствието беше изкупило неколкократно страданията ми.

Денят бе настъпил. Аз седях в леглото сред разбърканите чаршафи, отметнати или навити от бурните ни движения и от горещината на времето и не можех да си откажа удоволствието, което неустоимо ме зовеше, да използвам тази възможност, за да нагостя зрението си с всичките съкровища на младежката красота, на която се бях наслаждавала през нощта, и които сега лежаха пред мен почти напълно открити, тъй като ризата му се беше набрала на дипли, докато топлината на стаята и сезона не ме караха да се притеснявам от настинка. Аз се надвесих влюбено над него, поглъщайки цялата му гола красота с единствените си две очи, а как ми се искаше да имам поне сто, за да се радвам по-пълно на гледката.

О, бих ли могла да нарисувам фигурата му така, както я виждам сега с очарованото си въображение! Идеална, съвършена мъжка красота в цял изглед. Помислете си за лице без нито един недостатък, греещо с ясния цвят и пролетната свежест на възрастта, когато красотата е присъща и на двата пола и когато първият мъх над горната устна едва започва да показва принадлежността към единия.

Леко нацупените му рубинени устни бяха открехнати и издишваха въздух — по-сладък и чист, отколкото вдишваха. О, какви усилия ми костваше да се въздържа да не го целуна!

После фино изваяната шия, закрита от двете страни с коса, свободно виеща се на естествени къдрици, свързваше главата към едно тяло с най-перфектни форми и най-крепка конструкция, в което цялата сила и мъжественост бяха прикрити и смекчени от нежния тен, гладката кожа и заобленост на плътта му.

Върху снежнобялата му гръд — широка и с мъжки пропорции — двете алени връхчета на цицките внушаваха представата за малки розови пъпки.

Ризата му не ми пречеше да наблюдавам симетрията на крайниците, цялата съвършеност на формите, които се отиваха към слабините, където талията свършва и започва заобленото издигане на ханша, а кожата — гладка, лъскава и ослепително бяла е опъната върху твърдата, закръглена и зряла плът, която поддава и образува трапчинки при най-малкия натиск, и върху която докосването не може да се задържи, а се приплъзва като върху повърхността на полирана слонова кост.

Бедрата му — фино изваяни и с разкошна гладка заобленост, постепенно ставаха по-тънки към коленете, като колони, достойни да поддържат тази красива конструкция; в дъното на която се заковаха очите ми — все още с останки от страх, но и с много нежни чувства — върху този ужасен уред, който съвсем неотдавна беше проникнал с ярост в мен, беше късал и почти унищожил моите меки нежни части, които още смъдяха от неговото безумно желание; но — виж го ти сега! Съкрушен и полегнал с полуспусната качулка на карминената глава върху едно от бедрата — стихнал, покорен и на вид неспособен на немирствата и жестокостите, които бе извършил. После, красиво израсналите косъмци — къси и къдрави около корена му, белотата му, разклонените вени, гъвкавата мекота на скъсеното и свито копие, лениво потънало като в пухкава възглавничка и надигнато от кръглия придатък между бедрата — тази чудна торбичка на природни съкровища, която, набраздена от единствените бръчки, за които се знае, че не натъжават, допълваше гледката и всичко това представляваше най-интересната жива картина на света и със сигурност безкрайно по-добра от онези голи тела, създавани от художниците и скулптурите, продаващи се на огромни цени, докато на действителната гледка се наслаждават малцина, които природата е надарила с горещо въображение и правдиво съждение относно оригиналите на красотата, ненадминатите природни композиции, стоящи много по-високо от всякакви имитации на изкуството и парични суми.

Но всяко нещо има край. Едно движение, извършено от този ангелски младеж в неспокойствието на отлитащия сън, размести ризата и чаршафите на леглото до положение, което скри съкровището от очите ми.