Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Типично за порока е да трепери пред правосъдието и г-жа Браун, чиято съвест не беше съвсем чиста по отношение на мене, ако и да бе веща в градските работи, ако и да бе наясно с блъфирането поради всички рискове на професията й, нямаше как да не се стресне при този въпрос, особено когато той продължил да говори за мировия съдия, затвора Нюгейт, „Стария Бейли“, обвинения в сводничество, позорен стълб, влачене с каруца и всякакви процедури от тоя род. Тя, която вероятно си помислила, че аз съм подала информация срещу дома й, първо се направила, че нищо не разбира и започнала многословно да протестира и да се извинява. Те обаче, да не навлизам в подробности, триумфално измъкнали моя сандък с нещата ми, които тя, ако не била уплашена, нямало лесно да им отстъпи, и не само това, ами им предложила и отменяне на евентуален иск срещу дома й за сметка на почерпка с дамаджана оризова ракия и свободен избор на услуга от нейните, но й било отказано. През цялото време Чарлз се правел на случаен придружител на адвоката, довел го тук, тъй като познава къщата, а иначе без никакъв интерес към въпроса, но му доставило удоволствие да чуе, че всичко, което му бях разказала, е вярно, защото страховете на развратницата я предразположили да навлезе в подробности по историята ми, и ако се съди по готовността й да обяснява, тези страхове не били малки.

Феби, моята мила учителка Феби, в това време не била в къщата, може би ме е търсила из града, иначе тяхната съчинена версия със сигурност нямаше да бъде приета така лесно.

Преговорите обаче отнели известно време, което на мен щеше да ми се стори много дълго, както бях оставена сама на непознато място, ако жената на собственика — майчински тип, пред която Чарлз си бе позволил да ме препоръча, не беше дошла да ми прави компания. Пихме чай и с помощта на бърборенето й времето мина много приятно, тъй като той беше нашата тема; но като притъмня и часът за завръщането му отмина, аз не можех да пропъдя нещастното нетърпение и нежните страхове, които ме връхлетяха, и които нашият притеснителен пол е склонен да изпитва пропорционално на любовта си.

Но не страдах дълго — видях го и гледката изплати с лихвите всички мои вълнения, а мекият упрек, който си бях подготвила, потъна, без да достигне до устните ми.

Бях легнала, защото все още не можех да движа добре краката си, Чарлз се втурна към мен, обгърна ме с ръце и ме вдигна, а аз протегнах моите да посрещна скъпата му прегръдка, и той ми разказа, с прекъсвания от множество сладки целувки, за успеха на мерките, които бе взел.

Не можех да не се засмея, като чух как са уплашили старата лейди, защото с моята наивност и истинско невежество, изобщо не бях и помисляла за разгласяване. Както изглежда, тя се бе разтревожила, че съм потърсила убежище при някой роднина, случайно открит в града, след като съм се отвратила от техния живот и намеренията им спрямо мен, и че посещението е резултат от това, защото, както Чарлз правилно бе преценил, никой съсед в този тих час не беше видял обстоятелствата около моето бягство с каретата или поне него не го бяха забелязали, нито в къщата някой бе имал и най-малката представа или съмнение, че двамата сме разговаряли, още по-малко пък че съм успяла да сключа такава бърза сделка с абсолютно непознат — така или иначе, най-невероятната история не винаги трябва да се изключи от сметките.

Вечеряхме с веселостта на две млади влюбени същества на върха на щастието си и тъй като аз бях отдала с най-голяма радост бъдещата си съдба на Чарлз, не мислех за нищо друго, освен за изключителното удоволствие, че го притежавам.

Като стана време за лягане, той дойде в леглото и тази втора нощ, с попреминала вече болка, вкусих пълната омая на съвършеното удоволствие — аз плувах, къпех се в блаженство, докато и двамата не заспахме дълбоко — естествена последица от задоволените желания и уталожен плам — само за да се събудим за нов екстаз.

Така, прекарвайки времето си в любов, останахме десетина дни в Челси, през което време Чарлз имаше грижата да дава правдоподобни обяснения за отсъствията си от къщи и да посещава редовно щедрата си леля, от която получаваше достатъчно средства за издръжката ми, която беше нищожна в сравнение с предишните му единични забавления.

После Чарлз ме премести в частно обзаведено жилище на улица „Д…“, до „Сейнт Джеймс“, където плащаше половин гвинея седмично за две стаи и килер на втория етаж; която бе търсил от известно време и бе по-удобна за честите му посещения от мястото, където ме бе настанил първия път, мога само да кажа, че го напуснах със съжаление, тъй като ми бе станало безкрайно скъпо поради това, че там за първи път притежавах Чарлз, а и поради обстоятелството, че там загубих бижуто, което не може да се изгуби втори път. Собственикът обаче нямаше причини да се оплаче от нищо — Чарлз беше достатъчно щедър, за да го накара да не съжалява за загубата ни.