Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Пристигнала в новото жилище, спомням си, че ми се стори много хубаво наредено, макар че бе съвсем обикновена квартира, дори на тази цена, но и в тъмница да ме бе завел моят Чарлз, присъствието му щеше да го превърне в малък Версай.

Хазяйката, г-жа Джоунс, ни чакаше в апартамента и словоохотливо ни обясни удобствата му — че нейната лична слугиня щяла да ни прислужва … че най-отбрани хора са наемали квартира при нея … че първият й етаж е даден на външния секретар на едно посолство и неговата дама … че аз съм изглеждала много благовъзпитана лейди … При думата лейди аз се изчервих от поласкана суетност — това беше твърде силно за момиче в моето положение, защото макар Чарлз да бе взел мерки да ме облече в не толкова безвкусен крещящ стил, отколкото бяха дрехите, с които избягах при него, и да ме бе представил за своя съпруга, за която тайно се е оженил и трябва да я крие заради приятелите си (старата история), смея да се закълна, че това се стори крайно невероятно на жената, която познаваше града много добре, но пък и беше последното нещо, което я интересуваше. Беше невъзможно човек да има по-малко скрупули от нея — печалбата от даването на стаи под наем беше единственият обект на вниманието й, истината изобщо не би могла да я скандализира, нито да развали сделката.

Един пестелив портрет и личната й история ще ви дадат възможност да разберете ролята, която тя щеше да изиграе в живота ми.

Беше около четиридесет и шест годишна, висока, слаба, червенокоса с едно от онези обикновени лица, които срещате навсякъде и отминавате, без да забележите. В младостта си била държанка на един господин, който, умирайки, й завещал четиридесет лири годишно докато е жива, по съображения, че имал дъщеря от нея, която дъщеря, на седемнадесетгодишна възраст, тя продава и то почти без пари на някакъв господин, който заминавал на посланическа мисия в чужбина и взел покупката си със себе си, където я употребявал крайно внимателно и дори се чуло, че се бил оженил за нея, но постоянно разправял, че тя не поддържа никаква писмовна връзка с майка си, що ли за майка всъщност — толкова низка, че да спазари собствената си плът и кръв. Та тя, цялото същество на която били само парите и наистина нямала друга страст освен тях, от нищо друго не се притеснявала, освен че по този начин губи някой и друг подарък или допълнителни облаги след извършването на сделката. Напълно безразлична по природа, значи, към всякакви удоволствия, различни от увеличаване на състоянието й без значение с какви средства, след това се захванала с нещо като частни доставки, за което била съвсем подходяща с нейния достолепен и приличен външен вид, понякога се занимавала със сватовничество; накратко, не изпускала нищо от очите си и се заемала с всичко, което обещавало някаква придобивка. Знаела клюките на града, като не само се ослушвала, но и постоянно проучвала нещата, а междувременно, покрай практикуването на услуги по хармонично сближаване на двата пола, държала и заложна къща. Тя даваше къщата, в която живееше, под наем и вземаше възможно най-високата цена от стаите; и макар че имотът струваше поне три-четири хиляди паунда, не си позволяваше дори неща от първа необходимост, а живееше изцяло от това, което успееше да измъкне от наемателите.

Когато видя такава млада двойка като нас да идва под покрива й, първите й мисли несъмнено са били как да вземе повече пари от нас по всякакъв начин, за което, както правилно бе преценила, нашето положение, и неопитността ни скоро й дадоха възможност.

В такова надеждно светилище и в схватката на такава харпия се установихме да живеем. За Вас няма да е интересно, нито за мен приятно, да навлизам в подробности по всички убийствено дребнави начини и средства, с които се мъчеше да ни оскубе и които Чарлз с безразличие понасяше вместо да си направи труда да се преместим — сумите по разходите малко занимаваха него, младия джентълмен, който не знаеше що е стиснатост или поне пестеливост, и мене — младото селско момиче, което си нямаше представа от нещата.

Тук, под закрилата на моя единствен любим, преминаха най-приятните часове от моя живот; тук притежавах моя Чарлз и в негово лице всичко, което влюбеното ми сърце можеше да желае. Той ме водеше на театър, опера, маскени балове и всякакви градски развлечения; удоволствието ми от тях безкрайно нарастваше от това, че бе винаги с мен и ми обясняваше всичко; естествените прояви на изненада и възхищение, които тези гледки, видени за първи път от селско момиче, не можеха да не предизвикат у мен, поради необичайността им, може би го забавляваха; но на мен ми се струваше, че те доказват силата и пълната власт на сърдечното ми увлечение над цялото ми същество — това бе страст, при която душа и тяло се сливаха в едно и не оставяха място за друга наслада от живота, освен любовта.