Фани Хил или мемоарите на една лека жена

И като каза това, ми подаде сметката за разходите ми — наем, храна, лекар, сестра и т.н. — общата сума възлизаше на двадесет и три паунда, седемнадесет шилинга и шест пенса, а аз за нищо на света не можех да ги платя, тъй като имах само седем гвинеи (и тя знаеше това), останали случайно от моя скъп Чарлз. В същото време тя пожела да й кажа по какъв начин смятам да платя. Избухнах в сълзи и й казах в какво положение съм, като добавих, че ще продам малкото дрехи, които имах, а останалото ще й платя при първа възможност. Но отчаянието ми, очевидно съответстващо на намеренията й, само я направи още по-неотстъпчива.

Много хладно тя ми каза, че наистина съжалявала за това, което ме е постигнало, но трябвало да се погрижи и за себе си, макар че щяло да й бъде много мъчно да изпрати такова младо същество в затвора … При думата „затвор“ кръвта замръзна във вените ми и страхът така ме обзе, че побледнях и почувствах внезапна слабост, сякаш бях престъпник, който вижда бесилката пред себе си, още малко и щях да припадна. Хазяйката, която не искаше да ме докара до телесна немощ, а само да ме сплаши до известна степен с цел да осъществи плановете си, започна да ме успокоява отново и ми каза с тон, съдържащ почти истинска жалост и нежност, че би било по моя собствена вина, ако се наложи да пристъпи към подобна крайност; но тя вярвала, че на света можело да се намери приятел, способен да поправи нещата в наша обща полза и че тя щяла да го доведе на чай този следобед, ако ние двете постигнем разбирателство по нашия въпрос. В отговор на всичко това аз не обелих нито дума; седях безмълвна, объркана, ужасена. Г-жа Джоунс, преценявайки правилно, че сега е моментът да ме довърши, докато още впечатленията ми са силни, напусна стаята и ме остави сама на всички ужаси на въображението ми, наранена до смърт от мисълта за затвора и, водена от принципа за самосъхранение, готова да се хване и за сламка само и само да избегна наказанието.

В такова състояние проседях почти половин час, погълната от тъга и отчаяние, докато хазяйката влезе пак, забеляза уплашеното ми до смърт изражение и, следвайки плановете си, се престори на много загрижена и ми каза уж най-добросърдечно:

Нещата няма да са толкова лоши, колкото си ги представяш, ако бъдеш приятелка сама на себе си.

И завърши с това, че била вече довела един много уважаван джентълмен да пие чай с мен и той щял да ми даде най-добрия съвет как да се освободя от проблемите си. При което, без да дочака отговор, тя излезе и после се върна с този много уважаван джентълмен, чиято много уважавана сводница беше тя самата както в този, така и в други случаи.

При влизането си в стаята джентълменът ми направи дълбок поклон, на който нямах сили да отвърна, след което хазяйката пое задължението да ни запознае (тъй като никога дотогава не бях виждала господина). Тя донесе стол за него и още един за нея, без да разменим нито дума; аз само стоях и гледах глупаво, смутена от странното посещение.

Чаят беше направен и хазяйката, като не желаеше да губи никакво време, а забеляза мълчанието и срамежливостта ми пред непознатия, започна да нарежда в познатия ми стил, примесен с нотки на властност:

Ела, г-це Фани, вдигни главица, дете, и не позволявай на тъгата да развали хубавото ти личице. Тя, тъгата, не трае дълго, да знаеш, ела, чувствай се свободно, ето този господин научи за нещастието ти и желае да ти помогне, трябва да се опознаете, недей сега да правиш фасони, че това, че онова, ами дай да се споразумеете, докато е време.