Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Джентълменът обаче, който не за първи път се сблъскваше със случай като моя, ме притегли под претекст да ме утеши и първо избърса сълзите ми с кърпичката си, но те продължаваха да се стичат по бузите ми, после се осмели да ме целуне, аз от моя страна, нито се съпротивлявах, нито му съдействах. Седях напълно неподвижна и се чувствах като продадена чрез сделката, извършена пред очите ми, без да ме е грижа какво ще стане с клетото ми тяло, и неспособна да събера кураж, дух, живот, за да окажа поне малко съпротива, поне колкото подобава на скромния ми пол; позволявах му, като питомно животно, всичко, което господинът пожелаеше, и той продължи почти незабележимо, стъпка по стъпка, да си позволява все повече и повече, пъхна ръката си между нагръдника и пазвата ми и спокойно започна да ме опипва, без да среща съпротива, а понеже находката го зарадва повече, отколкото бе очаквал, продължи към крайното изпълнение на желанията си, взе ме на ръце и ме понесе, безжизнена и неподвижна, към леглото, на което внимателно ме положи и се забавлява, както му беше угодно, а аз почти не разбирах какво прави до момента, когато, излизайки от транса и безчувствието, усетих, че е в мен, а аз продължавах да лежа пасивна и непознала ни най-малкото удоволствие — мъртъв труп би показал повече признаци на живот. Веднага щом задоволи страстта си, без да се съобрази със състоянието, в което съм, той стана и, като пооправи дрехите ми, се зае с огромна нежност да успокоява пристъпа на угризение и лудост, който ме обхвана — със закъснение, признавам си — задето бях допуснала ласките на напълно непознат човек върху това легло. Скубех си косата, кършех ръце и се удрях по гърдите като полудяла. Но когато новият ми господар, защото вече го виждах в такава светлина, се опита да ме успокои, тъй като целият ми гняв беше насочен към мен самата — не смятах, че имам право да отправя към него каквото и да е обвинение — аз го помолих по-скоро с покорство, отколкото с гняв, да ме остави сама, да понеса страданието си в уединение. Това той категорично отказа да направи, защото, каза той, се боял, че мога да посегна на себе си.

Бурните страсти рядко траят дълго, а женските — още по-малко. След яростта настъпи мъртво спокойствие, последвано от обилен порой сълзи.

Ако някой ми беше казал само допреди броени дни, че ще позная друг мъж, освен Чарлз, щях да го заплюя в лицето, ако ли пък ми бяха предложили дори по-голяма сума от тази, която видях да плащат за мен, щях да отхвърля предложението, без да ми мигне окото. Но нашите добродетели и нашите пороци зависят твърде много от обстоятелствата на живота ни; като си помисля само как бях нападната съвсем неочаквано и наплашена с приказки за затвора, и колко бях отпаднала след дългата болест, поражението ми изглежда напълно обяснимо, още повече, че аз сякаш не присъствах на него или поне не бях активна страна. И така, след като бедата вече беше дошла и нямаше връщане назад, помислих си, че ще е по-добре да не отблъсвам прегръдките на човека, възползвал се от мен, независимо с какви средства си е послужил; и постигайки споразумение със самата себе си, приех, че той има пълното право върху мен и ще трябва да търпя целувките и прегръдките му, без да се съпротивлявам или сърдя; не че те ми доставяха някакво удоволствие или пък надделяваха над отвращението на душата ми от това, че съм се отдала на усещания от такъв род, но аз разрешавах и търпях — това беше вид благодарност, а също и неизбежна последица от случилото се първия път.

Той беше достатъчно внимателен да не подновява крайните си действия, които преди малко ме бяха довели до такива бурни вълнения. Сега, вече сигурен, че съм негова собственост, беше доволен да вижда как се успокоявам малко по малко и желаеше да изчака щедрите плодове на нежността, които, укоряваше се сам той, беше набрал още зелени, поддавайки се на изкушението поради моята неспособност да му окажа съпротива и поради това, че беше обзет от сляпо увлечение и така беше излял страстта си върху едно безжизнено, неподвижно тяло, глухо за каквато и да било радост, тъй като — неполучило своята част от удоволствието, то не бе в състояние да дари с такова. Едно, обаче, е сигурно — сърцето ми никога не забрави напълно начина, по който попаднах в ръцете му, макар че в интерес на истината, имах причини да бъда доволна, че за него не бе така лесно да ме напусне, както да ме придобие.

Междувременно вечерта напредваше и една прислужничка дойде да сложи масата за вечеря; за моя радост хазяйката, чието присъствие беше в момента истинска отрова за мен, нямаше да бъде заедно с нас.

Не след дълго ни сервираха богата и изискана вечеря, и бутилка Бургундско, и всичко друго необходимо, наредено на малка масичка отстрани.