Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Той се върна в шест часа вечерта и ме отведе в новата квартира, нещата ми бяха опаковани и пренесени с наемен файтон; раздялата с хазяйката, която така и така недолюбвах по доста причини, не предизвика в мен ни най-малко съжаление, а и на нея самата й беше все едно дали ще остана или ще си замина, интересуваше я само печалбата.

Стигнахме до къщата, предназначена за мен, която беше на някакъв търговец, изцяло предан на г-н Х. по редица причини, който ни заведе на първия етаж, много изискано мебелиран; наемът беше две гвинеи на седмица, щях да живея с едно момиче — моя лична прислужница.

Г-н Х. остана с мен тази вечер, нахранихме се с ядене, донесено от съседната таверна, след което пийнахме една-две чаши за развеселяване и прислужничката ми помогна да си легна. Г-н Х. скоро ме последва и въпреки изтощението от предишната нощ, не ме остави на мира, беше горд, както ми каза, да влезе в задълженията си на домакин в новото жилище.

Късно сутринта седнахме да закусим и ледът между нас напълно се разчупи; сърцето ми, вече не така погълнато от бившата любов, започна да се чувства удобно и да се радва на дребни неща, като например баналните комплименти, които г-н Х. отправяше към мен и към целия нежен пол. Коприни, дантели, обици, перлена огърлица, златен часовник, накратко — бях щедро засипана с всякакви украшения и дрехи, които, ако и да не пораждат истинска любов, предизвикват чувство на нежна благодарност, подобно на любовта, но мъжете с държанки не правят никаква разлика между двете, иначе удоволствието на девет десети от тях непоправимо би се развалило.

Сега вече бях в положение на държанка, облечена в скъпи дрехи и настанена удобно с достатъчно средства за живеене.

Г-н Х. продължи да бъде внимателен и нежен с мен, но въпреки всичко, аз не бях щастлива, защото мъката по моя скъп любим, макар и приглушена, все още ме връхлиташе в моменти на меланхолия с удвоена сила, а освен това изпитвах необходимост и от общество и повече развлечения.

Що се отнася до г-н Х., той означаваше толкова много за мен, че ми се струваше, че не мога да му се отблагодаря за всичко, което му дължах. Той спечели моето уважение, макар че не полагаше усилия да облагороди вкуса ми и не разговаряше с мен за важни неща, а това водеше до досадни моменти, ако времето не беше изпълнено с любов или други забавления.

Понеже беше опитен с жените, след като голям брой от тях бяха минали през леглото му, той скоро забеляза моето притеснение и, без да показва одобрение или някаква по-голяма любов към мен, просто беше така любезен да удовлетвори желанието ми. Започна да организира вечери в квартирата, като канеше на тях няколко приятели, заедно с държанките им; по такъв начин навлязох в един кръг от познати, сред които много скоро се освободих и от последните остатъци от срамежливост и скромност, останали от селското ми детство, които всъщност, справедливо погледнато, бяха може би най-големият ми чар.

Ние си правехме официални посещения и имитирахме, колкото се може по-добре всички прищевки, лудости и безочие на жените от висшето общество, които безцелно прекарват живота си, без хубавите им главици да проумеят, че на света няма нищо по-глупаво, по-блудкаво, по-безвкусно от техния стил на живот; че би трябвало да смятат мъжете си за свои тирани, наистина! Ако някога изобщо се замислят.

Но сред държанките (а аз се запознах с доста, а също и с няколко матрони, които живееха от връзките си с тях), едва ли имаше и една, която да не се отвращава от покровителя си и, затова разбира се, те нямаха никакви скрупули да им изневеряват при всяка възможност; аз обаче му бях вярна, защото той не показваше и следа от ревност към мен, която да ме накара да изпитам подобно желание или да ме провокира да му изиграя номер от този род, при това неговата постоянна щедрост, вежливост и нежна грижа да ми доставяха удоволствие и предизвикваха в мен такова силно уважение, че и без да притежава сърцето ми, си бе подсигурил моята вярност; освен това още не се бе появил друг мъж, който да означава за мен нещо повече от обичайното харесване, което ме обвързваше с г-н Х. Благодарение на добрата му воля и щедрост вече бях придобила скромно състояние, когато се случи инцидентът, който наруши нашия мирен договор.