Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Като му се усмихнах, аз взех писмото и едновременно с това хванах ръкава на ризата му и нежно го придърпах към мен, той поруменя и се разтрепера; поради неговата срамежливост и пълна неопитност бе необходимо да го окуража по някакъв начин; сега тялото му беше наклонено към моето и, внимателно погалвайки гладката му голобрада брадичка, аз го попитах да не би да се страхува от мен, и като хванах ръцете му, ги поставих върху гърдите си и нежно ги притиснах. Гърдите ми по онова време бяха вече зрели и едри, така че, задъхани от желание, те се издигаха и спадаха на чести вълни; докосвайки ги, природата на момчето се възпламени и очите му отразиха огъня й, а бузите му се оцветиха в тъмно-червено; неспособен да отрони и дума от щастие, възхита и стеснителност, той мълчеше, но целият му вид говореше, че душевното му състояние е достигнало задоволително ниво в резултат на моето обучение и че няма защо да се страхувам от разочарование.

Насочих устните си към неговите така, че да не може да избегне целувката, той се запали и стана по-смел, и сега, като погледнах към онази част от облеклото му, която прикриваше най-важния обект на удоволствие, открих, че там са настъпили размирици, от които бричовете му се издуваха, и тъй като бях вече доста напреднала, за да се спра, а и не можех повече да се сдържам, нито да изчакам моминското му бавене (защото на такова ми приличаше), аз мушнах ръката си между бедрата му и напипах твърдия му напрегнат член, притиснат в панталоните, който сякаш нямаше край под пръстите ми. Тогава, любопитна и нетърпелива да разгадая тази вълнуваща мистерия, започнах да го разкопчавам, а копчетата подскачаха сами от активната сила под тях, така че тези на пояса му и на предния капак се отвориха с едно докосване, и ето ТОЙ се показа — сега, като отметнах ризата настрани, аз видях, с почуда и изненада, какво? Не играчката на момченце, не и оръжието на мъж, а прът с такъв огромен размер, че ако трябваше да се спазят пропорциите, моето момче щеше да е млад гигант. Невероятната му големина ме накара да потръпна, и въпреки това да продължа, не без удоволствие, да съзерцавам и дори да се опитвам да обхвана този толкова дълъг и така широк лост от слонова кост! Съвършено изваян и моделиран, с горда твърдост, разтегляща гладката, полирана кожа, мека като кадифе, чиято нежност можеше да съперничи на най-деликатната кожа на нашия пол и чиято изключителна белота се подчертаваше от стръкче черни къдрави косъмци в основата, под чиято сянка светлата кожа се провиждаше така, както ясно, чисто небе през клоните на дървета върху билото на далечен хълм, после широката, розова с лек синкав нюанс глава, сините извивки на вените — всичко това представляваше най-изумителна гледка на форми и цвят в природата. Накратко, там беше застанал той — обектът на ужас и наслада.

Но което беше още по-изненадващо, притежателят на този природен феномен, поради липса на възможности в суровия климат на провинциалния морал и краткото време, откакто бе в столицата, през което не бе имал удобен случай, до този момент беше абсолютно незапознат, на практика поне, с употребата на това мъжество, с което така величествено бе снабден, и ето сега на мен се падна да проведа първото изпитание, ако поемех риска да приложа към моите нежни части този диспропорционален инструмент, който изглеждаше напълно пригоден за съсипването им.