Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Бях живяла вече седем месеца с г-н Х., когато един ден, като се връщах от посещение при една позната, където обичайно се заседявах по-дълго, намерих външната врата отворена, и понеже прислужничката, застанала там, разговаряше с някаква своя приятелка, влязох, без да чукам; на минаване покрай нея, тя ми каза, че г-н Х. е горе. Изкачих стълбите до спалнята си, без друга мисъл, освен да сваля шапката си и т.н. и после да го чакам в трапезарията, която беше свързана с врата към моята спалня, както е в много домове. Докато отвързвах връзките на шапката си, ми се стори, че чух гласа на прислужничката ми Хана и нещо като боричкане, и, любопитна да разбера какво става, аз се прокраднах към вратата, на която един чвор от дъските беше изпаднал и така позволяваше много добър изглед към сцената, изпълняваща се оттатък, с актьори, прекалено заети, за да чуят отварянето на вратата на спалнята ми откъм площадката при завръщането ми.

Първата гледка, която ме порази, беше г-н Х., който дърпаше и влачеше това недодялано селско момиче към канапето в ъгъла на трапезарията, а онази уж се съпротивляваше, но викаше толкова силно, че аз едва я чувах:

Моля ви, господине, оставете ме … аз не съм ви лика-прилика … Вие не можете, господине, да се унижавате с такова бедно тяло като моето … Господарю! … Господине, господарката може да се върне … Не трябва, наистина … Ще викам …

Но в същото време позволи да бъде довлечена до канапето, върху което падна след едно съвсем леко побутване, и тъй като моят джентълмен бе вече стъпил с единия крак в крепостта на нейната ДОБРОДЕТЕЛ, тя, както изглежда, реши, че няма смисъл да се защитава, че всяка съпротива ще бъде безсмислена, и той, замятайки полите й върху лицето й, което бе червено като божур, откри чифт набити, заоблени, здрави бедра, приятно бели; намърда се между тях и като насочи изваденото си оръжие, го пъхна в цепнатото място, което явно се оказа не така трудно за пронизване, както може би се бе ласкал в очакванията си (защото, между впрочем, тази хубостница беше напуснала селото си, след като родила копеле) и наистина, движенията му показваха, че се е разположил в твърде широко гнездо. Щом свърши, СКЪПАТА му скочи, смъкна полите си и приглади престилката и нагръдника си. Г-н Х. я изгледа глуповато, извади някакви пари, даде й ги с безразлично изражение и й каза да бъде добро момиче.

Ако бях влюбена в този мъж, нямаше да имам търпението да изгледам цялата тази сцена, щях да се втурна между тях и да изиграя „ревнивата принцеса отмъщава“. Но случаят не беше такъв, само гордостта ми бе наранена, не и сърцето ми, затова ми беше лесно да го гледам докъде ще стигне, без угризения на съвестта.

Най-малко изисканата от всички истории от този сорт току-що беше завършила и аз се оттеглих безшумно към спалнята си, където седнах да обмисля какво да правя. Първата ми идея беше разбира се да вляза при него и да му направя скандал, това щеше да успокои неприятните ми емоции и щеше да даде отдушник на раздразнението ми, но като размислих, реших, че не мога да бъда сигурна в последиците от такава стъпка, че може би е по-добре да се преструвам, че не знам нищо до по-подходящ момент, когато г-н Х. ще е уредил паричното ми положение, което още не бе сигурно, а ако сега му поискам обяснение и го ядосам, може да се лиша от всичко. От друга страна, провокацията изглеждаше твърде отвратителна и скандална, за да не помисля за отмъщение; при самата мисъл за това, малко се поуспокоих и доволна от плана, все още неясен в главата ми, почувствах, че се владея и мога да изпълня ролята си на нищо неподозираща, така че щом приключих с разсъжденията, на пръсти отидох до вратата към коридора, отворих я шумно, все едно че сега се връщам и след кратка пауза, като да си сваля нещата, отворих вратата към трапезарията, където заварих повлеканата да раздухва огъня, а моят верен пастир да се разхожда из стаята, подсвирквайки си с уста — спокоен и безгрижен, сякаш нищо не е станало. Не мисля обаче, че би могъл да се похвали, че се преструва по-добре от мен; нашият пол е известен с уменията си в това отношение. Той остана още малко, после се извини, че не може да остане през нощта и си замина.

Що се отнася до слугинята, след това, което се бе случило между нея и г-н Х., за мен тя вече бе провалена, не ми трябваха услугите й, и след по-малко от четиридесет и осем часа, изнамерих такъв хубав повод да я изгоня с едноминутно предупреждение, че щеше да е странно, ако не го бях направила, и той не можеше да не го одобри или да види в него дори и най-малкото основание да заподозре истинския ми мотив. Какво е станало с нея след това, не знам, но какъвто щедър си бе, г-н Х. несъмнено й е изплатил обезщетение и смея да твърдя, че не е поддържал повече връзка с нея, защото унижението му с подобно грубо същество беше просто внезапна похотлива забежка — виждайки яката гърдеста селянка, той бе действал като гладен човек или може би по-скоро като преситен, който се е нагостил с жилав говежди врат, просто за разнообразие.