Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Разглеждайки приключението на г-н Х. в такава светлина и доволна, че бях изгонила слугинята, сметнах, че съм постъпила правилно, но продължих да се измъчвам от въображаеми сцени на изневяра от негова страна и много леко щеше да му се размине, ако не бях пристъпила към по-нататъшни действия с цел да му отмъстя по съвсем същия начин.

И актът на отмъщението не закъсня. Преди две седмици г-н Х. беше наел на работа сина на един квартирант — много хубав младеж, току-що дошъл от провинцията, едва навършил деветнадесет, свеж като роза, добре сложен и с хубави крайници, накратко — чудесно оправдание да бъде харесан от жена, дори ако не ставаше дума за отмъщение, и наистина, всяка жена без предубеждения би го харесала, стига да имаше достатъчно ум и кураж да предпочете удоволствието пред гордостта.

Г-н Х. го беше облякъл с ливрея и главното му задължение, след като бе разведен из квартирата ми, се състоеше в това да донася или отнася писма и бележки между мен и господаря му и тъй като положението на държанка не е измежду най-вдъхващите уважение, дори у нископоставените, нямаше как да не забележа, че този младеж, който, предполагам, беше осведомен за отношенията ми с господаря му от другите прислужници, често ме гледаше с такъв срамежлив и объркан поглед, какъвто нашият пол веднага долавя и намира по-изразителен и трогващ от всякакви други декларации; фигурата ми изглежда го бе впечатлила и, какъвто беше невинен и скромен, не осъзнаваше, че удоволствието да ме гледа е любов или желание, но очите му, естествено палави, а сега възпламенени от страст, говореха много повече, отколкото той си представяше. Дотогава само бях забелязала, че е приятен на вид, но без ни най-малко да го пожелая, имах достатъчно гордост, за да се опазя от подобна мисъл, но г-н Х., проявявайки снизхождение към моята слугиня, която не представляваше и наполовина такова силно изкушение, ми даде опасен пример и сега аз започнах да гледам на този хубавец като на отличен инструмент за осъществяване на планираното ми отмъщение, защото трябваше да успокоя съвестта си, че не съм му останала длъжна.

С цел да проправя път към постигане на плановете си, три-четири пъти, когато младежът идваше при мен с бележки, аз успявах, сякаш случайно, да го приема легнала в леглото си или седнала край тоалетката си, като небрежно го оставях да види, уж без да искам, веднъж пазвата ми по-разголена, отколкото би трябвало да бъде, друг път косата ми — истинско украшение на главата ми, разпусната на естествени вълни, докато я реша, или пък изящен крак, докато си закопчавам жартиера, случайно откопчал се точно в този момент, което правех пред него без всякакви скрупули, и по такъв начин лесно създадох у него впечатления, благоприятни за моите планове, забелязвах го в блясъка на очите му и пламналите му бузи, към това добавих и няколко леки стисвания на ръката, докато вземах писмата от него — така подготвях почвата.

Като го виждах така развълнуван и разгорещен, аз го възпламенявах още повече, задавайки му някои насочващи въпроси, като например дали си има приятелка, тя по-красива ли е от мен, дали би могъл да обича жена като мен и други подобни; на които почервенелият глупчо, верен на природата си, отговаряше точно, както желаех, със съвършено непокварена невинност и с цялата непохватност и наивност на селското си възпитание.

Когато сметнах, че е узрял задоволително за приятния момент, който си бях наумила, един ден, когато го очаквах в определен час, взех мерки наоколо да няма никой, за да го приема, както планирах, и, точно според предвижданията ми, той дойде до трапезарията и почука на вратата, казах му да влезе и той влезе, като затвори след себе си. Тогава го накарах да залости вратата отвътре, уж иначе не може да стои затворена.

Бях се излегнала в цял ръст на канапето, където се разигра сцената с нежните радости на г-н Х., облечена неглиже в дреха, която падаше на свободни дипли по мен по най-изкусителен начин — никакви корсети, нито обръчи, изобщо нищо обременяващо. Той застана на известно разстояние, което ми осигури възможност да огледам този красив, добре оформен, здрав селски момък, цъфтящ в най-свежа младост; косата му, която беше съвършено черна и блестяща, падаше край лицето му в естествени къдрици и се подвиваше отзад, нови брич-панталони от ярешка кожа се впиваха така, че очертаваха формата на закръглените, яки бедра, бели чорапи, ливрея с дантели, фльонги на раменете — всичко това съставяше фигура, чиято красота и чиста плът не можеха да се скрият под дрехите, а тяхната гиздава спретнатост му придаваше особено очарование.

Наредих му да се приближи и да ми даде писмото, като същевременно изпуснах, уж по невнимание, книгата, която държах. Той поруменя и дойде близо до мен, за да ми даде писмото, което държеше, протегна ръката си, за да го взема, и очите му се заковаха на пазвата ми, която поради нарочната небрежност на облеклото ми, бе задоволително разголена — по-скоро засенчена, отколкото прикрита.