Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Що се отнася до мъжете, които виждах по такива места, те не можеха и да се сравняват с моя съвършен Адонис, така че дори бегла мисъл за друг не минаваше през главата ми. Той беше цялата вселена за мен, а всичко извън него бе абсолютно нищо за мен.

Любовта ми бе толкова голяма, че не оставяше място за ни най-малко съмнение, нежели за изгаряща ревност; отхвърлях и отричах всяка такава представа, защото дори само мисълта ми да се отклонеше в подобна посока, изпитвах ужасни мъки и треперех като пред смъртта, нито пък имах основание, наистина, защото, ако трябваше да дам тук отчет за няколкото случая, когато Чарлз заради мен пренебрегваше жени от много по-високо положение (което, предвид външния му вид не беше за учудване), бих могла напълно да докажа непоклатимата му вярност към мен, но не бихте ли ме обвинили в претопляне на гощавка, с която моята суетност отдавна трябваше да се е заситила?

Когато си почивахме от активните удоволствия, Чарлз намираше друго удоволствие в това да ме наставлява, доколкото собствените му знания позволяваха, по най-различни въпроси от живота, по които, поради моята липса на образование, бях съвършено невежа; и аз не изпусках нито една дума от устата на любимия ми учител, следях всяка сричка, която произнасяше и приемах като прозрение всичко, което кажеше, единствено целувки прекъсваха занятията ни, целувки, които не можех да не приема от устните, дъхащи по-сладко от арабски парфюми.

Не след дълго бях в състояние, чрез напредъка, който постигнах, да докажа голямото внимание, което обръщах на ученето, повтаряйки пред него почти дума по дума всичко казано, а за да се убеди, че не съм просто папагал, а се замислям върху нещата, които чувам, добавях собствени разсъждения и му задавах въпроси.

Провинциалният ми акцент и недодялаността на походката, маниерите и обноските ми започнаха чувствително да се изличават, толкова точни бяха наблюденията ми и така силно желанието ми да се развивам всеки ден, за да заслужа сърцето му.

Що се отнася до парите, макар че той ми носеше всичко, което получеше, трудно можеше да ме накара да го приема, а дрехите, които бе пожелал да нося, не бяха за мен нищо повече от начин да му доставя удоволствие, като се обличам винаги чисто и спретнато, отвъд което нямах друга амбиция. Бях готова на най-големи трудности, бих работила до преумора с най-голяма радост, за да му помагам, представете си тогава дали бих могла да понеса мисълта да му бъда в тежест, и това безкористно желание в мен не беше преструвка, а заповед на сърцето ми, което Чарлз не можеше да не усеща, и ако той не ме обичаше така силно, както аз него (което беше постоянният и единствен предмет на нашите сладки препирни), затова пък ми носеше удовлетворението да вярвам, че е невъзможно някой мъж да бъде по-нежен, по-верен, по-истински от него.

Нашата хазяйка, г-жа Джоунс, често идваше в апартамента ни, от който не излизах под никакъв претекст без Чарлз; не мина много време и тя се добра, без кой знае каква изкусност, до тайната на нашето съжителство без свещената църковна церемония — обстоятелство, което, разбира се, съвсем не я разочарова, като се имат предвид плановете й спрямо мен, които, уви, много скоро щеше да й се отдаде да изпълни. Но междувременно, жизненият й опит я караше да внимава да не би по някакъв начин, било то случайно или прикрито да отслаби или разбие, поне за настоящия момент, спойката на нашите сърца, и така да загуби двама наематели, от които имаше само облаги, и да не би някой от нас да надуши сметките й, защото в тях влизаше споразумението с един от клиентите й или да ме разврати, или да ме откъсне по някакъв начин от моя покровител.

Но суровостта на съдбата ми скоро й спести труда по разделянето ни. Живеех по този начин вече единадесет месеца, които преминаха като бърз, непрестанен поток от наслади, но нищо прекрасно не трае вечно. Бях бременна на три месеца с дете от него, обстоятелство, което го правеше още по-нежен към мен, ако изобщо бе възможно да бъде още по-нежен, когато смъртоносният, неочакван удар на раздялата се стовари върху нас. Ще мина в галоп през подробностите, които все още ме разтреперват, като си ги спомня; и до ден днешен не мога да повярвам как и с какви средства успях да ги преживея.

Два дълги като живота дни го бях чакала да се завърне, без да имам вест от него, аз, която дишах и съществувах чрез него и която никога дотогава не бях оставала и двадесет и четири часа, без да го видя. На третия ден нетърпението ми стана така силно, а тревогите ми така сериозни, че направо се поболях. Неспособна да издържа напрежението, аз се тръшнах на леглото и звъннах на г-жа Джоунс, която дотогава не се бе опитала да ме успокои, и тя дойде. Трудно намирах думите, въздух не ми стигаше, докато я молех, заради живота ми, да измисли някакъв начин да открие какво може да се е случило на единствения ми покровител. Тя се опита да ме утеши, но го направи по начин, който само изостри мъчението ми, вместо да го облекчи, после излезе по тази задача.