Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Сега той беше така напрегнат, че не можеше да търпи никакво отлагане, разкопча се и извади оръдието на любовното нападение, насочи го най-естествено, като към просечен пролом … После! После! За първи път усетих тази твърда като рог жила да удря в нежната ми част, но представете си изненадата му, когато откри, след няколко енергични тласъка, от които ужасно ме заболя, че не е напреднал ни най-малко.

Аз се оплаках, съвсем нежно се оплаках, че не мога да го понеса … наистина ме боли! … Но той си мислеше, че всичките трудности идват от това, че съм млада и че уредът му е много голям (наистина малко мъже могат да се мерят с неговия размер) и че досега не съм била забавлявана с такъв надарен в тази част мъж като него; и през ум не му минаваше, че моето цвете на девствеността още не е откъснато, защото от бързане не бе намерил време да поговори с мен и да ме попита.

Той се опита пак, и пак не го допуснах, не можа да проникне, заболя ме още по-силно, но огромната ми любов ме караше да търпя огромната болка почти без стон. Накрая, след още няколко безплодни опита, той легна до мен, останал без дъх, целуна потеклите ми сълзи и нежно ме попита защо толкова се оплаквам? И по-добре ли съм го понасяла с други, отколкото с него? Отговорих с чистосърдечното обяснение, че той е първият мъж, който прави това с мен. Истината е велика сила — ние винаги вярваме в това, което ни се иска да е вярно.

ТРЕТА ЧАСТ

Чарлз, предразположен от доказателствата, които сетивата му дадоха, прие, че моите твърдения за девственост не са съвсем недостоверни, обсипа ме с целувки и ме замоли в името на любовта да имам малко търпение, защото той щял да бъде така внимателен, както към самия себе си, и нямало да ме нарани.

Уви! Аз вече знаех достатъчно добре как пълно се отдава той на удоволствието и предусещах, че каквато и болка да последва, тя ще бъде за моя сметка.

Сега той възобнови опитите си по различен начин: първо постави една възглавница под мен, за да постигне леко издигане на мишената, към която се бе насочил, и още една под главата ми, за да ми е удобно; после раздалечи бедрата ми, застана прав между тях и ги сложи на кръста си; чак тогава положи върха на уреда си върху цепнатината, от която очакваше прием — тя беше толкова малка, че той трудно можеше да повярва в предназначението й. Погледна я, опипа я и остана доволен, после заби с ярост огромната си твърд и подобно на врязващ се клин нанесе първия удар върху целостта на тези части, но сполучи да вкара само върха си между устните, които меко го допуснаха и той подобри напредъка си, като с повторен удар по права линия насилствено задълбочи проникването, но ми причини такива силни болки от разделянето на този крехък проход от плътния му твърд орган, че ми идеше да крещя, но тъй като се боях да вдигам излишен шум в хотела, се мъчех да задържам дъх, стисках полите на фустите си, които бяха метнати през лицето ми, и ги хапех с уста, като в агония. Най-сетне нежната плът на моя тракт поддаде на жестокото късане и раздиране и той се наниза до половината. Сега вече съвсем освирепя, изобщо не можеше да се владее, стремглаво отнесен от беса и непоносимия характер на члена си, изпаднал в един вид естествена ярост, и забута напред, помитайки всичко пред себе си, после с един неочаквано безмилостен тласък, го напъха докрай, облян в девствена кръв … И тогава! Тогава цялата ми решителност се изпари, аз изкрещях и припаднах от остротата на болката, а, както ми каза той по-късно, при оттеглянето му, след като свършил, бедрата ми на мига били залети от поток кръв, потекъл от наранения разкъсан проход.

Когато дойдох на себе си, лежах разсъблечена в леглото, прегърната от сладкия убиец на моята девственост, сега вече омилостивен и омекнал, който се беше надвесил нежно над мен и държеше в ръка ободрителна напитка, която не можех да откажа, тъй като я поднасяше прескъпият ми причинител на толкова болка; очите ми обаче се замъглиха от сълзи и бавно се обърнаха към него, сякаш укорявайки го за неговата жестокост и питайки такива ли са всъщност наградите на любовта. Но Чарлз, комуто бях станала безкрайно мила след триумфа му над моминството ми и то там, където най-малко го бе очаквал, опитвайки се да компенсира болката, която ми бе причинил в търсене на най-висше наслаждение, потисна екзалтацията си и се държа с мене толкова нежно, толкова топло и ласкаво, че успокои и удовлетвори моите леки оплаквания, в които всъщност имаше повече любов, отколкото недоволство, защото сега аз удавих усещането за болка в радостта, че го виждам и че му принадлежа, нему, който безусловно разполагаше с цялото ми щастие, с една дума — със съдбата ми.