Фантом

Стефан се намръщи.

— Говорите за черна магия, нали?

Възрастната жена срещна прямо погледа му.

— Боя се, че да. Стефан, ти си най-възрастният и най-опитният от нас. Някога чувал ли си за нещо подобно?

Бони трепна от изненада. Разбира се, тя знаеше, че Стефан е много по-възрастен дори от госпожа Флауърс — в крайна сметка той е живял още когато не е имало електричество, нито канализация, автомобили и всичко останало, което те смятаха за неотменна част от модерния свят, докато госпожа Флауърс навярно беше малко над седемдесетте.

Но при все това беше съвсем лесно да забравят колко дълго бе живял Стефан. Той по нищо не се отличаваше от всеки друг осемнайсетгодишен младеж, само дето беше невероятно красив. Една предателска мисъл се мярна в съзнанието на Бони, мисъл, която и преди й бе хрумвала: как така Елена винаги имаше най-хубавите момчета?

Стефан поклати глава.

— Не, не съм срещал нищо подобно. Но смятам, че сте права и това навярно е черна магия. Може би, ако поговорите с майка си за…

Селия, която започваше да проявява все по-голям интерес към случващото се, погледна въпросително към Аларик. После хвърли поглед към вратата, като че ли очакваше някоя стогодишна старица да влезе. Въпреки сериозността на ситуацията, Бони се ухили на себе си.

Всички бяха толкова свикнали с честите разговори на госпожа Флауърс с духа на майка й, че никой от тях дори не мигна, когато госпожа Флауърс се втренчи в пространството и започна да мърмори бързо, с повдигнати вежди, а очите й се стрелкаха около едно празно място, все едно някой невидим й говореше. Но на Селия сигурно всичко това й изглеждаше много необичайно.

— Да — рече госпожа Флауърс като отново насочи вниманието си към тях. — Мама казва, че наистина нещо тъмно се е раздвижило във Фелс Чърч. Но — вдигна длани, — тя не може да каже каква форма е приело. Просто ни предупреди да сме внимателни. Каквото и да е то, тя усеща, че е смъртоносно.

Стефан и Мередит се намръщиха, докато попиваха всяка нейна дума. Аларик зашепна нещо на Селия, вероятно й обясняваше какво става. Мат сведе глава.

— Бони, ами ти? — заговори Елена, вече планирайки нещата от друг ъгъл.

— Ъ? — слиса се Бони, но сетне осъзна какво имаше предвид приятелката й.

— Не. Не-е. Няма да зная нещо, което да не е известно на майката на госпожа Флауърс.

Елена само я погледна и Бони въздъхна. В крайна сметка това наистина беше важно. Името на Мередит беше следващото и ако нещо бе сигурно на този свят, то бе, че тя, Мередит и Елена можеха да разчитат една на друга. Винаги.

— Добре — смънка Бони неохотно. — Ще видя дали мога да открия нещо друго. Може ли да ми запалиш свещ?

— Сега какво ще последва? — попита озадачено Селия.

— Бони е медиум — обясни Елена просто.

— Очарователно — заяви приповдигнато Селия, но погледът й се плъзна — студен и невярващ — по лицето на Бони.

Е, няма значение. На Бони не й пукаше какво си мисли тя. Ако иска, можеше да предположи, че Бони се преструва или е откачена, но накрая ще се осъзнае. Елена донесе една свещ от полицата на камината, запали я и я остави върху масичката за кафе.

Бони преглътна, облиза устни, които внезапно пресъхнаха, и се опита да се фокусира върху пламъка на свещта. Макар че имаше значителна практика, не обичаше да прави това, не обичаше усещането, че губи себе си, все едно се потапя в дълбоки води.

Пламъкът потрепна и загоря по-ярко. Сякаш се издуваше, запълвайки полезрението на Бони. Сега виждаше само пламъка.

Зная каква си, изръмжа внезапно студен, груб глас в ухото й и Бони потрепери. Мразеше гласовете, понякога толкова тихи, като че ли идваха от далечен телевизор, понякога гръмки, все едно звучаха редом, както бе в случая. Някак си успяваше да ги забрави до следващия път, когато започваше да изпада в транс. Далечен детски глас затананика нещо фалшиво и Бони се концентрира върху дишането си, стараейки се да е бавно и равномерно.

Усети как погледът й се замъглява. Кисел и противен вкус на нещо влажно и лепкаво изпълни устата й.

Прониза я завист, остра и горчива. Не е честно, не е честно, нашепваше нещо враждебно в слепоочието й. И тогава мракът я погълна.

Елена наблюдаваше неспокойно как зениците на Бони се разшириха и изцъклиха, отразявайки пламъка на свещта. Сега приятелката й можеше да изпадне в транс много по-бързо, отколкото в началото, и това тревожеше Елена.

— Мракът се надига. — Равен, кух глас, който изобщо не звучеше като този на Бони, излезе от устата на приятелката й. — Още не е тук, но иска да бъде. Студено е. Студено е от дълго време. Иска да е близо до нас, да се изтръгне от тъмнината, да е горещо като сърцата ни. То мрази.

— Вампир ли е? — побърза да се осведоми Мередит.

Гласът, който не беше на Бони, се изсмя с груб, дрезгав смях.

— Много по-силно е от всякакъв вампир. Може да намери подслон във всеки един от вас. Наблюдавайте се един друг. Наблюдавайте се взаимно.

— Какво е то? — попита Мат.

Това, което говореше през устата на Бони, се поколеба.