Фантом

— Тя не знае — обади се Стефан. — Или не може да ни каже. Бони — продължи напрегнато, — някой ли е довел това нещо при нас? Кой го причинява?

Този път нямаше колебание.

— Елена — отвърна гласът. — Елена го е довела.

9

Бони потръпна от противния метален вкус в устата си и примигна няколко пъти, докато всичко наоколо дойде на фокус.

— Пфу! — промърмори тя. — Мразя да правя това.

Всички се взираха в нея с пребледнели и шокирани лица.

— Какво? — попита момичето притеснено. — Какво казах?

Елена бе застинала.

— Каза, че вината е моя — изрече бавно. — Каквото и да ни преследва, аз съм го довела тук. — Стефан се пресегна и покри ръката й със своята.

Неканена, злобна мисъл, скрита в най-затънтеното кътче на съзнанието й, прозвуча уморено в главата на Бони. Разбира се. Винаги всичко се върти около Елена, нали?

Мередит и Мат осведомиха Бони за останалото, което бе казала в транса си, ала погледите им все се стрелкаха към покрусеното лице на Елена и веднага щом свършиха, всички се извърнаха от Бони към Елена.

— Трябва да съставим план — каза й Мередит тихо.

— Всички се нуждаем от нещо освежително — обяви госпожа Флауърс и стана, а Бони я последва в кухнята, за да избяга от напрегнатата обстановка в стаята.

И без това силата ми не е в планирането, напомни си момичето. Нейната специалност са виденията и тя даваше своя принос като медиум. Елена и Мередит бяха тези, на които всички разчитаха да вземат решения.

Но не беше честно, нали? Тя не беше глупава, макар че всичките й приятели се отнасяха с нея като към „бебето“ на групата. Всички смятаха, че Елена и Мередит са толкова умни и толкова силни, но Бони постоянно ги бе спасявала в критични ситуации — не че някой си го спомняше. Прокара върха на езика си по краищата на зъбите си, опитвайки се да заличи неприятния вкус на прокиснато в устата си.

Госпожа Флауърс реши, че това, от което групата се нуждае, за да се успокои, е специалната й лимонада от цветове на бъз. Докато слагаше лед в чашите, наливаше питиетата и ги подреждаше върху поднос, Бони я наблюдаваше неспокойно. В нея се бе настанило някакво лошо усещане за празнота, все едно нещо липсваше. Не е честно, помисли си девойката отново. Никой от тях не я оценяваше, нито осъзнаваше всичко, което бе направила за тях.

— Госпожо Флауърс — рече внезапно, — как разговаряте с майка си?

Възрастната жена се извърна изненадано към нея.

— Ами, скъпа моя, много е лесно да общуваш с призраци, ако те искат да говорят с теб, или ако са духове на хора, които те обичат. Нали разбираш, духовете не напускат нашата планета и остават близо до нас.

— Но все пак — настоя Бони, — вие можете да правите повече от това, много повече. — Представи си госпожа Флауърс, отново млада, с искрящи очи и развяна коса да се бори със злата Сила на китсуне със Силата си, равна по мощ. — Вие сте много силна вещица.

— Много мило, че го казваш, скъпа — отвърна сдържано госпожа Флауърс.

Бони усука притеснено кичур коса около пръста си, премервайки внимателно следващите си думи:

— Ами… бихте ли, ако… разбира се, ако имате време… бих искала да ме обучите. На каквото вие решите. Мога да виждам разни неща и ставам все по-добра в това, но бих искала да науча всичко, всичко, което можете да ми покажете. Да предсказвам, да познавам билките. Заклинания за защита. Как да омагьосвам. Имам чувството, че съществуват толкова много неща, които не зная, а мисля, че притежавам талант. Поне се надявам.

Госпожа Флауърс я гледа преценяващо няколко минути и сетне кимна.

— Ще те науча — рече. — С удоволствие. Ти притежаваш голяма вродена дарба.

— Наистина ли? — попита Бони срамежливо. В гърдите й се надигна топла вълна на щастие, изпълни празнотата, която я бе обгърнала само преди няколко минути.

Прокашля се и заговори с възможно най-нехайния си тон:

— И аз се питам… дали можете да говорите с някой, който е мъртъв? Или само с майка си?

Няколко минути госпожа Флауърс не продума нищо. Бони имаше чувството, че проницателните сини очи на старицата проникват право в нея, анализират ума и сърцето й. Когато заговори, гласът на госпожа Флауърс беше нежен и ласкав.

— С кого искаш да се свържеш, скъпа?

Бони трепна.

— Ами с никого конкретно — побърза да я увери, изтривайки от съзнанието си образа на бездънните черни очи на Деймън. — Просто ми се струва, че е нещо, което може да бъде полезно. А и интересно. Като например, бих могла да науча много повече за историята на Фелс Чърч. — Извърна се от госпожа Флауърс и се престори на заета с подреждането на чашите с лимонада, решила засега да изостави темата.

Пак щеше да има удобен момент да попита, каза си девойката. При това скоро.

— Най-важното нещо — казваше Елена с настойчива убеденост — е да защитим Мередит. — Получихме предупреждение и трябва да се възползваме от него, а не да седим и да се чудим откъде е дошло. Ако нещо ужасно — нещо, което аз, без да подозирам, съм привлякла към нас — идва, ще се справим с него, когато се появи тук. В момента трябва да се погрижим за Мередит.