Фантом

— Очевидно по някое време съм обещала, че тази вечер ще си бъда у дома за вечеря. Робърт извадил комплекта прибори за фондю, а Маргарет искала да й покажа как да потапя късчета хляб в сиренето. — Тя завъртя очи, все едно от досада, но Стефан не можеше да бъде заблуден. Виждаше колко щастлива е Елена от обожанието и възхищението на малката си сестричка.

— Не съм сигурна дали тази вечер ще мога отново да изляза — продължи Елена и се намръщи, — но някой трябва да остане през цялото време с Мередит. Можеш ли да пренощуваш тук, Мередит, а не у вас?

Мередит кимна бавно. Дългите й крака бяха подвити под нея на дивана. Изглеждаше уморена и угрижена, въпреки демонстрираната преди малко смелост. Елена докосна ръката й за сбогуване, а Мередит й се усмихна.

— Сигурна съм, че останалата ти свита ще се погрижи добре за мен, кралице Елена — заяви с привидно лековат тон.

— Не се и съмнявам — отвърна й в същия дух Елена и се усмихна на останалите в стаята.

Стефан стана.

— Ще те изпратя до вас.

Мат също се надигна.

— Аз мога да те закарам — предложи и Стефан с изненада установи, че едва успя да потисне желанието си да бутне Мат обратно на мястото му. Стефан щеше да се погрижи за Елена. Тя беше негова отговорност.

— Не, и двамата останете тук — спря ги Елена твърдо. — До там има само няколко пресечки, а и още е светло. Погрижете се за Мередит.

Стефан се отпусна обратно на стола си, докато оглеждаше Мат. Елена им махна и излезе, а Стефан разпростря сетивата си, за да я последва колкото бе възможно по-надалеч, тласкайки Силата си да долови евентуална опасност, всичко, което се спотайва някъде наблизо. Макар че Силите му не бяха достатъчно мощни, за да следва неотлъчно Елена до дома й. Стисна обезсърчено ръце в юмруци. Беше много по-силен, когато си позволяваше да пие човешка кръв.

Мередит го наблюдаваше. Очите й бяха пълни със симпатия.

— Тя ще е добре — промълви. — Не можеш да я следиш през цялото време.

Но мога да се опитам, помисли си Стефан.

Когато Елена пое по пътеката към къщата, Кейлеб подрязваше лъскавите зелени листа на отрупаните с цветове храсти камелия отпред.

— Здрасти — поздрави го тя, изненадано. — Тук ли беше през целия ден?

Той спря с подрязването и избърса потта от челото си. С русата си коса и загорял тен приличаше на калифорнийски сърфист, телепортиран върху моравата във Вирджиния. Елена си каза, че Кейлеб изглежда съвсем на място в такъв идеален летен ден, докато косачката за трева бръмчи в далечината, а безоблачното небе се синее високо над тях.

— Да — отвърна младежът весело. — Имаше доста работа. Изглежда добре, нали?

— Да — съгласи се девойката. И беше съвсем вярно. Тревата бе окосена, живият плет — равномерно подрязан, а той бе насадил няколко маргарити в лехите близо до къщата.

— А ти какво прави днес? — поинтересува се Кейлеб.

— Нищо толкова дейно като теб — отвърна Елена, като потисна спомена за отчаяното тичане, за да спасят Селия. — С приятелите ми просто взехме едни познати от гарата, а след това не сме излизали. Надявам се, че времето ще се задържи все така хубаво. Утре искаме да отидем на пикник до Топлите извори.

— Звучи забавно — рече Кейлеб любезно. За миг Елена се изкуши да го покани. Въпреки резервираността на Стефан, той й се струваше мило момче и навярно нямаше много познати в града. Може би на Бони щеше да й хареса. В крайна сметка той беше много готин. А и Бони от известно време не бе проявявала интерес към никое момче. С изключение на Деймън, поправи я един таен, тънък гласец в едно отдалечено кътче на съзнанието й.

Но, разбира се, не можеше да покани Кейлеб. Къде й беше умът? Тя и приятелите й не можеха да са в компанията на непознати, докато обсъждат какво свръхестествено същество ги е набелязало този път.

Прободе я лек копнеж. Щеше ли някога да бъде обикновено момиче, което ще ходи на пикник, ще плува, ще флиртува и ще е свободно да говори с всеки, който й хареса, защото няма да има никакви тъмни тайни за криене?

— Не си ли уморен? — попита тя, бързо сменяйки темата.

Стори й се, че в очите му се мярна проблясък на разочарование. Дали бе доловил, че тя си мислеше да го покани на пикника, а след това се е отказала?

— О, леля ти ме почерпи с няколко чаши лимонада, а на обяд хапнах сандвич със сестра ти — отвърна той доста охотно. — Усмихна се. — Тя е голям сладур. И много сладкодумна. Разказа ми всичко за тигрите.

— Тя е говорила с теб? — изненада се Елена. — Обикновено е много стеснителна с непознати. Минаха месеци, докато проговори на гаджето ми Стефан.

— О, ами не знам — сви рамене Кейлеб. — След като й показах няколко магьоснически фокуса, тя остана толкова очарована, че забрави да се стеснява. Когато тръгне на училище, вече ще е майстор магьосник. Има вроден талант.