Черна калина? Дали това наистина е храст? За разлика от останалите не й звучеше като нещо, което може да открие в градината на майка си. Въздъхна шумно и прескочи няколко реда.
Бони изгледа ядно дебелата книга. Страници, страници и пак страници, които описваха всевъзможни билки и свойствата им при различни случаи, кога да се събират и как да се използват. Всичко беше написано сухо и скучно като учебника й по геометрия от гимназията.
Винаги бе мразила да учи. Най-хубавото нещо от лятото след завършването на гимназията и преди постъпването в колежа беше, че никой не очакваше от нея да прекарва времето си, седнала зад някоя тухла, опитвайки се да запомни безкрайно отегчителни факти. И ето я сега, заета точно с това, при това сама си го докара на главата.
Но когато помоли госпожа Флауърс да я научи на разни магии, тя очакваше нещо, ами… нещо
Прелисти още няколко страници. О, това изглеждаше малко по-интересно.
Бони се изкиска и изрита доволно матрака с крака. Определено можеше да измисли поне няколко тайни желания, които искаше да се сбъднат. Дали трябваше да набере канелата, или беше достатъчно просто да вземе пликчето от лавицата с подправките в кухненския шкаф? Обърна още няколко страници. Билки за проясняване на зрението, билки за пречистване, билки, които трябваше да се събират при пълнолуние или в слънчев юнски ден. Въздъхна отново и затвори книгата.
Минаваше полунощ. Ослуша се, но къщата бе тиха. Родителите й спяха.
Много й липсваше Мери — последната от трите й по-големи сестри, която бе напуснала родния дом, за да живее с гаджето си. Но пък си имаше и предимства в това, че любопитната й, голяма сестра, която обичаше да командва, вече не се навърташе наоколо.
Бони слезе колкото можа по-безшумно от леглото. Родителите й нямаха толкова остър слух като Мери, но можеха да дойдат да я проверят, ако я чуят да става посред нощ.
Бони повдигна внимателно разхлабената дъска на пода под леглото. Още от малка криеше там разни неща. Отначало държеше там една кукла, която бе взела назаем от Мери без нейното позволение; после таен запас бонбони, купени с джобните й; след това любимата си червена копринена панделка. По-късно криеше бележките от първото си гадже или тестовете, на които се бе провалила.
Нищо толкова зловещо като това, което криеше сега там.