Фантом

Спря и пусна Селия на перона, докато влакът ускори и излезе от гарата. Останките от шала се плъзнаха от врата й, а вятърът ги поде и заплете в краката й. Двамата със Стефан бяха приковали погледи един в друг, задъхани и омаломощени. Зад тях се чуваха виковете на останалите, тропота на краката им, докато тичаха към тях.

Тъмнокафявите очи на Селия бяха разширени от сълзи и болка. Тя облиза нервно устните си и пое няколко пъти въздух, притиснала ръце към гърдите си. Докато се концентрираше да прибере обратно зъбите си и да възстанови човешкия си облик, Стефан чуваше забързаните удари на сърцето й, кръвта пулсираща във вените. Младата жена се олюля внезапно и Стефан обви ръце около нея.

— Всичко е наред — увери я. — Вече си добре.

Селия нададе кратък, истеричен кикот и изтри очите си. После се изправи, изпъна рамене и пое дълбоко дъх. Стефан разбра, че се опитва да се овладее и въпреки че пулсът й продължаваше да препуска бясно, той се възхити на силата й.

— И така — заговори тя и протегна ръка, — ти трябва да си вампирът, за който Аларик ми разказа.

Останалите вече приближаваха и Стефан стрелна тревожно Аларик.

— Това е нещо, което предпочитам да не се разгласява — каза на Селия. Изпита яд към Аларик, задето бе издал тайната му. Но думите му бяха почти заглушени от ахването на Мередит. Тъмносивите й очи, обикновено толкова спокойни и ведри, сега бяха станали почти черни от ужас.

— Виж — изрече тя и посочи. — Виж какво е изписано. — Стефан насочи вниманието си към парчетата прозрачен плат в краката им.

Бони изхълца леко, а веждите на Мат се смръщиха. Красивото лице на Елена пребледня от шока, а Аларик и Селия изглеждаха напълно шашнати.

В първия миг Стефан не видя нищо. Сетне картината дойде на фокус, зрението му се избистри и той съзря това, което останалите гледаха. Разкъсаният шал бе паднал, образувайки сложна плетеница, като отделните гънки на плата съвсем ясно бяха оформили букви, които гласяха:

Мередит.

8

— Това наистина беше адски зловещо — отбеляза Бони. Всички се бяха наблъскали в колата на Мат — Елена се бе сушила в скута на Стефан, а Мередит в този на Аларик (от което, както Бони забеляза, доктор Селия никак не остана възхитена). Всички бързаха да се върнат в пансиона, за да свикат спешен съвет.

След като пристигнаха, се събраха в салона и разказаха историята на госпожа Флауърс, говорейки един през друг от вълнение.

— Първо името на Селия — с кръвта ми — изникна от нищото — поде Бони, — а след това и този странен инцидент, който можеше да я убие, а сетне се появи и името на Мередит. Беше наистина, ама наистина зловещо.

— Аз бих употребила дори по-силна дума — рече Мередит. Елегантната й вежда се повдигна. — Бони, това несъмнено е първият път, когато съвсем сериозно мога да се оплача, че не си била достатъчно драматична в описанието си.

— Хей! — възмути се Бони.

— Надминахте дори себе си — пошегува се Елена. — Продължавайте да гледате с лекота на нещата. Последната откачалщина направи дори Бони сдържана.

Мат поклати глава.

— Госпожо Флауърс, знаете ли какво става?

Госпожа Флауърс, излегнала се в удобен шезлонг на верандата, се усмихна и го потупа по рамото. Когато се върнаха, тя плетеше, но сега бе оставила розовото кълбо прежда настрани и се взираше в тях със спокойните си сини очи, пълни с внимание, докато й разказваха преживелиците си.

— Скъпият Мат — въздъхна старицата, — винаги право в целта.

Горката Селия седеше на дивана до Аларик и Мередит и откакто бяха пристигнали имаше съвсем замаян вид. Едно беше да изучаваш свръхестественото, но присъствието на истински вампир, мистериозно появяващи се имена и полъха на смъртта сигурно бяха достатъчни, за да изпадне в шок. Аларик бе преметнал закрилнически ръка през раменете й. Бони си каза, че тази ръка би трябвало да обгръща раменете на Мередит. В крайна сметка нали тъкмо името на Мередит бе изписано от гънките на шала. Ала Мередит просто седеше там и наблюдаваше Аларик и Селия с безстрастно лице и неразгадаем поглед.

Сега Селия се наведе напред и заговори за пръв път.

— Извинете ме — рече учтиво, с леко треперещ глас, — но не ми е ясно защо разказахме за този… този проблем… на… — Гласът й заглъхна, а очите й блеснаха многозначително към госпожа Флауърс.

Бони разбираше какво има предвид. Госпожа Флауърс беше истинско въплъщение на сладка, леко изкуфяла възрастна дама: мека посивяла коса, прибрана в хлабав кок, любезно отнесено изражение, дрехи в пастелни и убити тонове и навика да си мърмори тихо, очевидно на себе си. Само преди година самата Бони смяташе госпожа Флауърс за откачена старица, която само държеше пансиона, където живееше Стефан.

Ала външният вид можеше да лъже. Госпожа Флауърс си бе спечелила уважението и възхищението на всички тях с начина, по който защитаваше града с магията си. Силата си и здравия си разум. В тази възрастна дама се криеше много повече, отколкото се долавяше на пръв поглед.