Фантом

— Както и да е — продължи Бони, — аз съм приета в четиригодишен колеж! В другия живот дори не си направих труда да кандидатствам, защото годишният ми бал от гимназията не беше висок. Смятах като Мери да се запиша в курса за медицински сестри в евтиния общинския колеж, макар че никак не съм сигурна дали имам призвание за медицинска сестра, защото не понасям гледки с кръв и разни други течности. Но, както и да е, тази сутрин мама ми каза, че трябва да отидем да пазаруваме за стаята ми в „Далкрест“ преди Деня на труда. — Сви леко рамене. — Искам да кажа, зная, че не е Харвард, но съм много развълнувана.

Мередит й изказа тихо поздравленията си. Тя, всъщност, беше приета именно в Харвард.

— Оох! И! И! — Бони заподскача развълнувано на седалката си. — Тази сутрин налетях на Вики Бенет. Тя определено не е мъртва! Мисля, че се изненада, когато я прегърнах. Забравих, че всъщност не сме приятелки.

— Как е тя? — попита заинтригувано Елена. — Спомня ли си нещо?

Бони наклони глава.

— Изглежда ми добре. Не можех да я попитам напрано какво си спомня, но тя не каза нищо, че е умряла, нито пък спомена за вампири или каквото и да било от този сорт. Искам да кажа, че тя винаги си е изглеждала малко завеяна, нали се сещате? Каза ми, че те е видяла миналия уикенд в центъра, а ти си я посъветвала какъв гланц за устни да си купи.

Елена повдигна вежди.

— Наистина ли? — Замълча и продължи несигурно. — Някой друг чувства ли се непривично с всичко това? Имам предвид, че е върхът — не ме разбирайте погрешно. Но в същото време и странно.

— Смущаващо е — призна Бони. — Ясно е, че съм благодарна, че онези ужасни неща ги няма и всички са добре. Очарована съм да водя пак стария си живот. Но тази сутрин баща ми избухна, когато го попитах къде е Мери. — Мери беше една от по-големите сестри на Бони, последната, която бе останала да живее в дома на родителите си, разбира се, освен Бони. — Реши, че се опитвам да бъда забавна. Очевидно тя се е изнесла да живее с гаджето си преди три месеца и можете да си представите как се чувства баща ми заради това.

Мередит кимна. Бащата на Бони беше от закрилническия тип на патриархален родител и много старомоден във възгледите си относно гаджетата на дъщерите си. Ако Мери действително живееше с гаджето си, той сигурно беше на прага на апоплектичен удар.

— Двете с леля Джудит сме имали сериозни търкания — поне така мисля. Но не мога да разбера заради какво точно — призна Елена. — И не мога да попитам, защото очевидно би трябвало да зная.

— Не трябва ли сега всичко да е идеално? — промълви замислено Бони. — Струва ми се, че всички достатъчно преживяхме.

Настъпи кратко мълчание, което Мередит наруши, като смени темата, за да ги откъсне от тъжните мисли.

— Много хубава роза имаш, Елена. Подарък от Стефан ли е?

— Не съвсем — отвърна Елена. — Тази сутрин лежеше върху предните стъпала. — Завъртя цветето между пръстите си. — Макар че не е от някоя градина на нашата улица. В никоя от тях не растат такива красиви рози. — Усмихна се закачливо на Стефан, който обаче тутакси настръхна. — Истинска мистерия.

— Сигурно е от някой таен обожател — заключи Бони. — Може ли да я видя?

Елена й подаде цветето, а Бони завъртя внимателно дръжката, оглеждайки розата от всички ъгли.

— Великолепна е — рече накрая. — Една-единствена роза. Колко романтично! — Престори се, че припада, като вдигна розата към челото си. В следващия миг потръпна. — Оох! Оох!

По ръката й покапа кръв. Много повече кръв, отколкото би трябвало да има от едно убождане от трън, отбеляза Мередит и затършува в джоба си за кърпичка. Мат отби колата от пътя и спря.

— Бони… — поде младежът.

Стефан издиша остро въздуха от дробовете си и се наведе напред с разширени очи. Мередит забрави за кърпичката, изплашена, че внезапната гледка на пряспа кръв може да събуди вампирските инстинкти на Стефан.

Тогава Мат ахна, а Елена рече рязко:

— Бързо, трябва да се снима! Някой да ми даде мобилния си! — Тонът й бе толкова властен, че Мередит машинално й подаде своя.

Когато Елена насочи камерата към Бони, Мередит най-сетне видя това, което толкова бе втрещило останалите.

Тъмночервена струйка кръв се стичаше по ръката на Бони, като при това чертаеше ясни завъртулки на букви от китката до лакътя. Кървавата диря отново и отново изписваше едно име. Името, което от месеци преследваше Мередит.

СелияСелияСелия

7

— Коя е Селия? — попита негодуващо Бони, веднага щом избърсаха кръвта. Бе оставила внимателно розата в средата на предната седалка между нея и Мат, като всички много внимаваха да не я докоснат. Колкото и да бе красива, сега им се струваше по-скоро зловеща, помисли си мрачно Стефан.

— Селия Конър — рече Мередит остро. — Доктор Селия Конър. Веднъж я зърна в едно от виденията си, Бони. Тя е съдебен антрополог.

— Тази, която работи с Аларик? — сети се Бони. — Но защо името и ще се изписва с кръв върху ръката ми? С кръв?

— И аз бих искала да зная — намръщи се Елена.