Фантом

— Може да е някакво предупреждение — предположи Елена. — Все още не знаем достатъчно. Ще отидем на гарата, ще посрещнем Аларик и Селия, а после…

— После? — подкани я Мередит, като срещна студените сини очи на приятелката си.

— После ще направим това, което трябва — отвърна Елена. — Както обикновено.

Когато пристигнаха на гарата, Бони все още се оплакваше.

Търпение, напомни си Стефан. Обикновено се радваше на компанията на Бони, но точно в момента тялото му жадуваше за човешка кръв, към която бе привикнал, и се чувстваше… разлюлян. Разтри изтръпналата си от болка челюст.

— Наистина се надявах, че ще имаме поне няколко нормални дни — изхленчи Бони за хиляден път.

— Животът не е честен, Бони — обяви Мат унило. Стефан го погледна изненадано — Мат обикновено не се отчайваше и пръв се опитваше всячески да развесели момичетата — но сега високият блондин се бе облегнал на затвореното гише за билети, с отпуснати рамене и ръце, пъхнати в джобовете.

Мат срещна погледа на Стефан.

— Всичко започва отново, нали?

Стефан поклати глава и огледа гарата.

— Не зная какво става — рече, — но трябва да сме бдителни, докато разберем.

— О, прозвуча много успокояващо — измърмори Мередит, докато тъмносивите й очи се стрелкаха зорко по перона.

Стефан скръсти ръце пред гърдите си и пристъпи по-близо до Елена и Бони. Всичките му сетива, нормални и паранормални, бяха нащрек. Разпростря Силата си, опитвайки се да долови свръхестествено присъствие около тях, но не почувства нищо ново или тревожно, само спокойната суетня на обикновени хора, заети с делата си.

При все това не можеше да спре да се притеснява. Стефан бе видял много неща в своето петстотин годишно съществуване: вампири, върколаци, духове, ангели, вещици и всякакви създания, които дебнеха или влияеха върху човешките същества по начини, които повечето хора никога дори не биха могли да си представят. А като вампир знаеше много за кръвта. Повече, отколкото искаше да признае.

Видя как Мередит го стрелна подозрително с поглед, когато Бони започна да кърви. Беше права да се съмнява в него: как можеха да му вярват, когато в природата му бе заложено да ги убива?

Кръвта бе есенцията на живота; тя поддържаше вампирите живи векове след като нормално отреденото им време за живот би трябвало да свърши. Кръвта бе основна съставка на много магии — и добри, и лоши. Кръвта притежаваше собствени Сили, Сили, които беше трудно и опасно да се обуздаят. Но Стефан никога не бе виждал кръвта да прави такива неща, както днес върху ръката на Бони.

Изведнъж му хрумна една мисъл.

— Елена — обърна се той към нея.

— Хмм? — отвърна тя разсеяно, зареяла поглед към железопътните релси.

— Ти каза, че розата лежала върху стъпалата на верандата, когато тази сутрин си отворила вратата.

Елена отметна кичур коса от лицето си.

— Всъщност не. Кейлеб Смолуд я е намерил там и ми я подаде, когато му отворих.

— Кейлеб Смолуд? — Стефан присви очи. Елена бе споменала по-рано, че леля й го наела, за да свърши някаква работа в къщата, но бе пропуснала да му каже за връзката на Кейлеб с розата. — Братовчедът на Смолуд? Типът, който се появи отникъде, за да се навърта около дома ти? Този, който навярно е върколак също като останалата част от семейството?

— Ти не го познаваш. Изглежда съвсем наред. Очевидно е бил в града през цялото лято, без да се случи нищо странно. Ние просто не го помним. — Тонът й бе нехаен, ала усмивката й не достигаше очите.

Стефан машинално разпростря съзнанието си, за да говори насаме с нейното, да разбере какво наистина чувства. Ала не можа. Толкова бе свикнал да се осланя на връзката помежду им, че постоянно забравяше, че вече я нямаше; все още усещаше емоциите на Елена, аурата й, но повече не можеха да общуват телепатично. Двамата с Елена отново бяха разделени. Стефан сви нещастно рамене, за да се предпази от вятъра.

Бони се намръщи, когато летният полъх разпиля ягодовите й къдрици около лицето й.

— Дали Тайлър е върколак сега? Защото щом Сю е жива, той не я е убил, за да се превърне във върколак, нали?

Елена вдигна длани към небето.

— Не зная. Както и да е, него го няма и аз не съжалявам. Дори преди да стане върколак, си беше истински гадняр. Забрави ли какъв грубиян беше в училище? И как винаги пиеше от онази плоска манерка и все ни преследваше и се задяваше с нас? Но аз съм напълно сигурна, че Кейлеб е обикновен младеж. Щях да усетя, ако има нещо нередно в него.

Стефан я погледна.

— Ти притежаваш невероятни инстинкти за хората — заговори внимателно. — Обаче сигурна ли си, че не се уповаваш на сетива, които вече не притежаваш, за да ти дадат информация какъв е Кейлеб? — Стефан си припомни как пазителите безмилостно отрязаха Крилете на Елена и унищожиха Силите й, които тя и приятелите й дори не разбираха напълно.

Въпросът му изненада Елена и тя тъкмо отвори уста, за да отговори, когато влакът навлезе в гарата, слагайки край на по-нататъшните дискусии.