Фантом

— Бони, сега на мен се пада отговорността да помагам в грижите за всички — отвърна Мередит просто. — Деймън е мъртъв. Стефан не иска да наранява човешки същества, а това е в негов ущърб. Силите на Елена ги няма. Въпреки че китсуне са победени, ние все още се нуждаем от закрила. Винаги трябва да сме много внимателни.

Ръката на Стефан стисна по-силно раменете на Елена.

— Това, което прави Фелс Чърч толкова привлекателен за свръхестествените сили, са лей линиите, които от поколения са толкова примамливи за всякакви създания. Те все още са тук. Усещам ги. И други хора, други същества, също ще ги усетят.

— Значи всичко това отново ще се случи, така ли? — извиси се тревожният глас на Бони.

Стефан потри горната част на носа си.

— Не мисля. Ала нещо друго може. Мередит е права, трябва да сме нащрек. — Целуна рамото на Елена и притисна лице към косата й. Нямаше никакво съмнение, помисли си Мередит сухо, защо конкретно това свръхестествено същество е било привлечено във Фелс Чърч и това не беше заради лей линиите.

Елена си играеше с тъмночервена роза, която навярно Стефан й бе подарил.

— Това ли е единствената причина, поради която си разтревожена, Мередит? — подхвърли нехайно. — Отговорността ти за Фелс Чърч?

Приятелката й усети как леко се изчервява, ала когато заговори, гласът й бе сдържан и спокоен:

— Мисля, че това е основателна причина, нали?

Елена се засмя.

— О, разбира се, че е основателна причина. Но дали няма и още някоя? — Смигна на Бони, чието изражение светна в отговор. — Кого познаваме, който ще бъде очарован от всичко, което ще му разкажеш? Особено, когато открие, че историята още не е свършила?

Бони се извърна почти на сто и осемдесет градуса в седалката си, разцъфнала в усмивка.

— О. О. Разбирам. Той няма да може да мисли за нищо друго, нали? Или за никого другиго.

Сега раменете на Стефан се отпуснаха, а на предната седалка Мат се изкиска и поклати глава.

— Вие трите сте наистина много опасни — изрече с обич. — Ние, момчетата, нямаме никакъв шанс.

Мередит се взираше право напред и вирна леко брадичка, пренебрегвайки ги. Елена и Бони я познаваха прекалено добре, а трите бяха прекарали достатъчно дълго време заедно, така че тя би трябвало да знае, че тутакси ще прозрат плана й. Обаче нямаше намерение да си го признава.

Въпреки това сериозното настроение в колата се разсея. Мередит осъзна, че всички го правят нарочно, разменят си леки шеги и закачки, опитвайки се да заглушат болката, която навярно изпитваха Елена и Стефан.

Деймън беше мъртъв. И докато Мередит бе започнала да изпитва, макар и предпазливо уважение, към непредсказуемия вампир, докато бяха в Тъмното измерение, а Бони, както Мередит подозираше, нещо по-топло, Елена го бе обичала. Наистина го бе обичала. И макар че отношенията между Деймън и Стефан бяха доста нестабилни, да кажем, най-малко от векове, той си оставаше брат на Стефан. Стефан и Елена страдаха и всички го знаеха.

След малко Мат погледна в огледалото за обратно виждане към Стефан.

— Хей — рече, — забравих да ти кажа. В този свят ти не си изчезнал на Хелоуин — ти си останал като уайд рисийвър и сме извели футболния отбор до щатската шампионска титла. — Ухили се, а върху лицето на Стефан се изписа искрено удоволствие.

Мередит почти бе забравила, че Стефан бе играл заедно с Мат във футболния отбор на гимназията, преди учителят им по история, господин Танър, да умре на Хелоуин в Къщата на духовете и всичко да отиде по дяволите. Беше забравила също, че Стефан и Мат бяха приятели, спортуваха и се забавляваха заедно въпреки факта, че и двамата обичаха Елена.

А, може би двамата все още обичат Елена? запита се тя и метна изпод мигли бърз поглед към тила на Мат. Не беше сигурна какви са чувствата на Мат, ала той винаги й се бе струвал от онези момчета, които се влюбват завинаги. Но в същото време той беше от онези младежи, които са твърде почтени, за да се опитат да разрушат нечия връзка, независимо от чувствата, които изпитват.

— И — продължи Мат — като куотърбек на щатските шампиони, предполагам, че ме очаква много добро бъдеще в колежа. — Замълча, сетне устните му се разтеглиха в широка, щастлива усмивка. — Очевидно са ми дали пълна спортна стипендия за „Кент Стейт“.

Бони изписка възторжено, Елена плесна с ръце, а Мередит и Стефан изригнаха в поздравления.

— Сега съм аз, аз! — обяви Бони. — Предполагам, че съм учила по-съвестно в тази действителност. Което навярно е било по-лесно, след като най-добрата ми приятелка не е умряла през първия семестър и ми е помогнала с уроците.

— Хей! — възмути се Елена. — Мередит винаги е била по-добър учител от мен. Не можеш да ме обвиняваш за това.