Фантом

— Мисля, че видях приятелите си — отвърна учтиво, след като зърна леля Джудит да й маха от единия ъгъл.

— Това ли е представата ти за забавна „момичешка“ вечер, лельо Джудит? — попита тя, когато стигна до масата. — Представях си нещо като малък уютен ресторант.

Леля Джудит кимна към другия край на помещението. Като се вгледа по-внимателно, Елена разпозна Маргарет, която щастливо размахваше дървен чук, за да гони къртиците играчки.

— Винаги влачим Маргарет в заведения за възрастни, където очакваме от нея да се държи прилично — обясни леля Джудит. — Реших, че е време да я доведа на място, където ще се забавлява. Надявам се, че Бони и Мередит няма да имат нищо против.

— Тя определено изглежда като някой, който здравата се забавлява — заключи Елена, докато наблюдаваше малката си сестра. В спомените й през последната година Маргарет беше доста напрегната и загрижена: през есента момиченцето беше разстроено, задето Елена се бе скарала с леля Джудит и Робърт, както и от мистериозните неща, които се случваха във Фелс Чърч, а след това, разбира се, бе съкрушено от смъртта на Елена. След смъртта си, Елена бе наблюдавала сестра си през прозорците и я бе видяла как ридае неутешимо. Беше страдала много повече, отколкото всяко петгодишно дете би трябвало, дори и сега да не си го спомняше.

Аз ще се погрижа за теб, Маргарет, обеща си Елена пламенно и мълчаливо, докато наблюдаваше усърдното, съсредоточено личице на момиченцето. Маргарет се бе вживяла в ролята си, проявявайки малко старомодна панаирджийска жестокост. В този свят никога повече няма да се измъчваш така.

— Бони и Мередит ще дойдат ли? — извади я от унеса й нежният глас на леля Джудит. — Покани ли ги да се присъединят към нас?

— О — тръсна глава Елена. Пресегна си, за да загребе с шепата си малко пуканки от кошничката, поставена в средата на масата. — Не можах да се свържа с Мередит, но Бони ще дойде. Тук ще й хареса.

— Харесва ми абсолютно и напълно — съгласи се един глас зад тях. Елена се извърна и видя копринените ягодовочервени къдрици на Бони. — Особено изражението ти, Елена. — В големите кафяви очи на приятелката й танцуваха весели пламъчета. Двете с Елена си размениха многозначителни погледи, които казваха: „Ние се върнахме, ние се върнахме. Те спазиха обещанието си и Фелс Чърч отново е такъв, както някога“, думи, които не можеха да изрекат пред леля Джудит, след което се прегърнаха бурно.

Елена стисна силно Бони, а приятелката й зарови за миг лице на рамото й. Дребното й тяло потрепери леко в ръцете на Елена и тя осъзна, че не е единствената, пристъпваща по тънката линия между радостта и покрусата. Те бяха спечелили толкова много, ала бяха заплатили много висока цена.

— Всъщност — забърбори Бони с премерено весел тон, като се отдръпна от Елена — отпразнувах деветия си рожден ден на място, което много приличаше на това. Спомняш ли си онази сладкарница, където продаваха евтин сладолед? Там беше любимото място на всички ни, докато бяхме в началното училище. — Очите й блестяха от влага, която може би беше сълзи, ала брадичката й бе решителното вирната. — Бони, помисли си Елена с възхита, щеше да се забавлява, дори и вътрешно да страда.

— Спомням си онова празненство — заяви Елена оживено със същия леко приповдигнат тон. — Върху тортата ти имаше голяма снимка на някаква момчешка банда.

— Аз бях зряла за възрастта си — осведоми Бони жизнерадостно леля Джудит. — Падах си по момчета доста време преди моите приятелки.

Леля Джудит се засмя и махна на Маргарет да дойде на масата.

— По-добре да поръчаме, преди представлението да започне — заяви тя.

Очите на Елена се разшириха и тя повтори беззвучно „представление?“ към Бони, която само се ухили и сви рамене.

— Решихте ли какво ще хапнете, момичета? — попита леля Джудит.

— Предлагат ли нещо друго, освен пица? — попита Елена.

— Пилешки пръсти1 — отвърна Маргарет, като се изкачи на стола си. — И хотдог.

Елена се усмихна, загледана в разрошената коса на сестра си и щастливото й, поруменяло лице.

— Ти какво ще си поръчаш, зайче? — попита я тя.

— Пица! — без колебание заяви момиченцето. — Пица, пица, пица.

— Тогава и аз ще си поръчам пица — реши Елена.

— Това е най-вкусното тук — довери й Маргарет. — Хотдозите имат странен вкус. — Завъртя се на стола си. — Елена, ще дойдеш ли на моя танцов рецитал? — погледна я въпросително детето.

— Кога е той?

Маргарет се намръщи.

— Вдругиден. Но ти го знаеш.

Елена стрелна с поглед Бони, чиито очи се бяха разширили.

— Не бих го пропуснала за нищо на света — увери тя с обич Маргарет, а сестра й кимна сериозно и се изправи на стола си, за да стигне до пуканките.

Под прикритието на мъмренето на леля Джудит и на романтичната песен, лееща се от устата на приближаващия келнер, Бони и Елена си размениха усмивки.

Танцови рецитали. Пеещи сервитьори. Пица.

Беше хубаво за разнообразие да живееш в такъв свят.

6