Финансист

В този миг бащата на Каупъруд сведе глава, за да скрие сълзите си. Ейлийн прехапа долната си устна и стисна юмруци, за да сподави гнева и разочарованието си и да не заплаче. Четири години и три месеца! Каква огромна празнина и в неговия, и в нейния живот! Но тя ще го чака. Все пак това е по-добре от осем или десет години — беше се страхувала, че присъдата ще бъде по-голяма. Може би пък сега, след като всичко беше свършило и Франк отидеше в затвора, губернаторът щеше да го помилва.

Съдията посегна към досието на Стенър. Беше доволен от себе си. Финансистите нямаше да могат да го упрекнат, тъй като бе дал вид, че взема под внимание застъпничеството им в полза на Каупъруд, а политическите лидери щяха да останат доволни, че привидно се е съобразил с молбите за снизхождение, а всъщност е присъдил почти максималното наказание. Каупъруд веднага прозря жалката му хитрост, слабоволието и низостта му, но остана спокоен. Един пристав се приближи към него, за да го изведе.

— Осъденият да остане още малко — нареди съдията.

Секретарят призова Джордж У. Стенър и Каупъруд отначало се учуди защо го задържат, но скоро разбра. Очевидно искаха да чуе и присъдата на своя съучастник. Зададоха на Стенър обичайните процедурни въпроси. Роджър О’Мара, ирландец по произход, адвокат с голям опит в делата с политически характер, който от самото начало водеше делото на Стенър, застана до довереника си, но тъй като нямаше какво да каже, се задоволи само да помоли съдията да има предвид предишната дългогодишна служба на бившия ковчежник.

— Джордж Стенър — каза съдията и прикова вниманието на цялата публика, включително и на Каупъруд, — тъй като молбата ви за преразглеждане на делото и за отменяне на присъдата е отхвърлена, на съда не остава нищо друго, освен да ви наложи такова наказание, каквото изисква характерът на престъплението ви. При вашето и бездруго тежко положение не бих искал да ви измъчвам допълнително с дълги назидателни забележки. Не мога обаче да пропусна случая и да не изразя възмущението си от постъпка като вашата. Защото злоупотребата с обществени средства е станала вече едно от най-тежките престъпления на нашето време. Ако не бъде възпряно бързо и решително, то ще съсипе нашите институции. Държава, подкопана от корупция, губи своята жизнеспособност и може да рухне при първия натиск. Според мен обществото има голяма вина за вашето престъпление и за други престъпления от подобен характер. То дълго време гледаше доста безразлично на злоупотребите от страна на длъжностни лица. Ние се нуждаем сега от по-висок и по-чист политически морал, от строго обществено мнение, което ще бележи с позор всеки, дръзнал да посегне на държавни средства. Тъкмо липсата на такъв морал и на такова обществено мнение са направили възможно вашето престъпление. Извън този факт не виждам други смекчаващи вината обстоятелства.

Съдията Пейдърсън направи многозначителна пауза. Той се приближаваше до най-високата точка на своето ораторско умение и искаше това, което ще каже сега, да се запечати в съзнанието на присъстващите.

— Обществото повери парите си на вашите грижи — продължи той тържествено. — Това беше високо и свято доверие. Вие бяхте длъжен да пазите вратата на хазната, както ангелът пази дверите на рая, и да насочвате огнения меч на безукорната честност към всеки, който дръзне да я приближи с нечисти намерения. Именно това ви повеляваше вашето положение като избраник на една голяма общност. Предвид всички обстоятелства по делото съдът е принуден да ви наложи най-тежкото наказание. Но тъй като съгласно с член седемдесет и четвърти от Наказателния кодекс никой в нашия щат не може да бъде осъден на изправителен затвор за срок, който изтича между петнайсети ноември и петнайсети февруари, аз съм длъжен, съобразявайки се с този член, да намаля с три месеца максималната присъда, която смятам, че трябва да ви наложа — а именно пет години. Ето защо съдът ви осъжда на глоба от пет хиляди долара в полза на щата — Пейдърсън много добре знаеше, че Стенър не може да плати тази сума — и на четири години и девет месеца лишаване от свобода и принудителен труд в източния щатски затвор. Присъдата влиза в сила от момента на произнасянето й.

Той остави досието на писалището и потърка замислено брадата си, а в това време Каупъруд и Стенър бяха изведени. Бътлър, напълно удовлетворен, пръв напусна съдебната зала. Разбрала, че всичко, което я интересува, вече е приключило, Ейлийн също побърза да се измъкне, а след няколко минути излязоха и бащата и братята на Каупъруд. Те щяха да го пресрещнат отвън и да го придружат до затвора. Останалите членове на семейството с тревога чакаха у дома си да научат новината и Джоузеф Каупъруд бе изпратен да им я съобщи.