Финансист

Не позволиха на никого да го придружи отвъд портала, дори и на Стеджър, макар че той имаше право да го посети, но по-късно през деня. Това правило беше ненарушимо. Допуснат беше само Зандърс, който се познаваше с вратаря и носеше препис от присъдата. Останалите бяха принудени да си тръгнат, след като с дълбока болка и вълнение се сбогуваха с Каупъруд; той не искаше да допусне ония сантиментални нотки в раздялата, които никога не бе обичал, затова, докато се ръкуваше с всеки подред, каза:

— Хайде, довиждане засега. Ще се оправя някак, пък и скоро ще изляза оттук. Имайте търпение и ще видите! Кажете на Лилиан да не се тревожи.

Той пристъпи вътре и вратата тежко хлопна зад него. Зандърс го преведе през обширно и мрачно преддверие с висок таван към втора врата с желязна решетка, която друг вратар по искане на Зандърс отключи с един огромен ключ. Когато влязоха във вътрешния двор, Зандърс сви наляво към малка канцелария, където зад високо писалище седеше надзирател в синя униформа. Този слаб, светлокос, с леко дръпнати сиви очички човек се занимаваше с приемането на затворниците; той взе делово документа, който му подаде помощник-шерифът, прочете го и му връчи подписано от него удостоверение, че е приел доведения затворник, и Зандърс си тръгна, като взе с благодарност банкнотата, която Каупъруд му пъхна в ръката.

— Довиждане, мистър Каупъруд — каза той, като кимна някак особено с глава. — Съжалявам, много съжалявам, но се надявам, че тук няма да ви бъде много зле.

Той искаше да покаже на надзирателя, че е близък с такъв виден човек, а Каупъруд, решил, че оттук нататък му предстои да следва — поне външно — едно поведение на покорство и примирение, сърдечно му стисна ръката.

— Много ви благодаря за любезността, мистър Зандърс — каза той, после се обърна към новото си началство, желаейки да му направи колкото е възможно по-добро впечатление. Знаеше, че сега е в ръцете на дребни чиновници, които, ако пожелаеха, можеха да улеснят или да затруднят живота му, и искаше да покаже на този човек, че е готов да се съобразява с изискванията и да се подчинява на началството, стига да не накърняват собственото му достойнство. Беше потиснат, но се стараеше да запази самообладание дори и тук, в лапите на този последен механизъм на правосъдието — изправителния затвор на щата, който с такива неимоверни усилия се бе старал да избегне.

Надзирателят Роджър Кендал, въпреки хилавостта и типично чиновническата си външност, беше доста способен човек, поне в сравнение с повечето от колегите си — хитър, не особено образован, не особено умен по природа и не особено работлив, но достатъчно енергичен, за да отстои мястото си. Умееше бързо да преценява всеки от затворниците — и то доста добре, — защото в продължение на двайсет и шест години се бе занимавал с тази работа. Отнасяше се към тях студено, с определено недоверие и малко цинично.

Не позволяваше на никого да се държи с него фамилиарно, но изискваше от всички точно да спазват предписанията на правилника за вътрешния ред.

Когато Каупъруд влезе, облечен с тъмен елегантен сивосин вълнен костюм, със светло, добре ушито палто, с черно бомбе — последната дума на модата, — със съвсем нови обувки от хубава кожа, с връзка от тежка коприна в убити тонове, с изрядно поддържани нокти и с коса и мустаци, за които явно се грижеше опитен бръснар, надзирателят веднага разбра, че това е човек с голям ум и със силен характер; с такива хора неговата професия твърде рядко го срещаше.

Каупъруд застана спокойно сред стаята, сякаш не виждаше никого и нищо, но всъщност забеляза всичко.

— Затворник номер три хиляди, шестстотин трийсет и три — подвикна Кендал към помощника си, като му подаде жълт лист, на който бяха написани името и презимето на Каупъруд и поредният затворнически номер според заведения от създаването на затвора списък.

Помощникът — един от привилегированите затворници — вписа данните в една книга, а жълтия лист отдели настрани, за да го предаде на „довереника“, който щеше да поеме Каупъруд и да го заведе в „подготвителното“.

— Трябва да се съблечете и да се изкъпете — каза Кендал на Каупъруд, като го разглеждаше любопитно. — Очевидно нямате нужда от баня, но правилото е такова.

— Благодаря ви — отвърна Каупъруд, доволен, че е направил впечатление с личността си. — Каквито и да са правилата, готов съм да ги спазвам.