Финансист

Докато чакаше ваната да се напълни, Каупъруд се замисли за живота си. Твърде жестока беше съдбата към него в последно време. За разлика от мнозина, изпаднали в неговото положение, той не се измъчваше от угризения на съвестта, не смяташе, че е виновен, че е извършил нещо непочтено. Чисто и просто не му беше провървяло. Да попадне той тук, в този огромен и пустинно тих затвор, да е затворник, да стои пред тази противна и не особено чиста чугунена вана под надзора на един малоумен престъпник!

Влезе във ваната, изми се набързо с лютивия жълт сапун, изтри се с грубата избеляла кърпа и потърси с поглед бельото си, но то беше изчезнало.

В този момент Куби надникна през вратата.

— Ела насам! — безцеремонно го повика той.

Каупъруд тръгна гол след него. Преведоха го през канцеларията и го вкараха в стая, в която имаше кантар, летва за измерване на ръста, регистрационна книга и така нататък. Куби, който го беше чакал при вратата, отново се приближи към него, а помощник-надзирателят, който седеше в един ъгъл, като го видя, взе чиста бланка. Кендал огледа стройната фигура на Каупъруд, който бе почнал да пълнее леко в кръста, и си помисли, че този затворник е далеч по-як от повечето свои събратя. А и кожата му беше твърде бяла.

— Стъпи на кантара! — рязко заповяда Куби.

Каупъруд изпълни нареждането. Куби нагласи топуза и внимателно погледна, за да види резултата.

— Тегло — осемдесет килограма — съобщи той — А сега стъпи тук!

Той посочи едно място до стената, край която бе закрепена отвесна тънка двуметрова летва. Към нея перпендикулярно беше прикачен подвижен дървен показалец, който се опираше в главата на изправения под него човек. Встрани от летвата бяха отбелязани метри, сантиметри и милиметри, а отдясно имаше специално приспособление за измерване на дължината на ръката. Каупъруд разбра какво се иска от него и застана неподвижно под показалеца.

— Събери краката и опри гърба до стената! — подкани го Куби. — Така. Метър и седемдесет и седем сантиметра и четирийсет милиметра — извика той, а помощник-надзирателят нанесе данните в регистрационната бланка.

След това Куби извади сантиметър и се зае да измерва ръцете, краката, гърдите, талията и бедрата на Каупъруд. Високо обяви цвета на очите му, па косите, на мустаците и като надникна в устата му, възкликна:

— Всички зъби са здрави.

След като Каупъруд още веднъж съобщи адреса си, възрастта, професията и отговори отрицателно на въпроса, владее ли някакъв занаят, му разрешиха да се върне в помещението с ваните, за да облече оставените там за него затворнически дрехи — грубо, остро бельо, ватена фланела, бяла памучна риза, дебели синкавосиви памучни чорапи, каквито не беше носил никога през живота си, и невероятно твърди, направени сякаш от дърво или от желязо мазни тежки обувки. Навлече торбестия раиран затворнически панталон и развлечената рубашка. Съзнаваше, че с това облекло изглежда съвсем жалък. Когато влезе отново в канцеларията на надзирателя, го обзе особено мъчително чувство на безнадеждност, каквото не беше изпитвал никога, и с усилие се постара да го потисне. Да, ето как постъпва обществото с престъпника! Отблъсква го от себе си, отнема му човешкото достойнство, смъква му приличните дрехи и го облича в дрипи. За миг мъката и озлоблението му взеха връх над него. Заветното му правило — да прикрива чувствата си — сега не му помагаше. В тези дрехи той се чувствуваше унизен и смешен и знаеше, че и другите го виждат така. Все пак успя с върховно усилие на волята си да се овладее и да се застави да изглежда спокоен, покорен и внимателен към тези, които в момента имаха власт над него. В края на краищата, мислеше си той, трябва да гледа на всичко това като на някаква игра, като на лош сън, да си представи, че е затънал в зловонно блато, от което след време благополучно ще се измъкне, стига да има късмет, разбира се. Не губеше надежда. Всичко това не можеше да продължи вечно. На житейската сцена, която така добре познаваше, той сега изпълняваше временно една странна и непозната за него роля.

Но Кендал не си губеше времето да разглежда Каупъруд.

— Хайде, потърси му шапка! — нареди той на помощника си.

Помощникът отиде до един шкаф с номерирани полици, взе една отвратителна раирана шапка с високо дъно и права козирка и я подаде на Каупъруд да я премери. Шапката се оказа горе-долу по мярка и Каупъруд си помисли, че вече е дошъл краят на униженията му. Нима можеше да се добави още нещо? Струваше му се, че няма с какво повече да го обличат. Но грешеше.

— А сега, Куби, заведи го при мистър Чейпин — заповяда Кендал.