Финансист

— Ето ви вече тук — приветливо каза мистър Чейпин. Той беше необразован и простодушен човек, но имаше голям опит в отношенията си със затворниците, към които винаги проявяваше снизходителност. Възрастта, присъщата му доброта и религиозните му убеждения — беше квакер — го предразполагаха към милосърдие, но от дългогодишните си наблюдения, както разбра след време Каупъруд, Чейпин бе стигнал до убеждението, че повечето затворници са лоши по природа. И той като Кендал смяташе, че са слабохарактерни, непригодни за почтен живот, склонни към различни пороци и като че ли, общо взето, не грешеше. Въпреки това си оставаше по бащински добродушен, защото разбиранията му го караха най-високо от всички добродетели да поставя правдата и човечността.

— Да, ето ме тук, мистър Чейпин — отвърна простичко Каупъруд. Беше запомнил от „доверения“ името на надзирателя и реши да го поласкае.

Старият Чейпин беше малко озадачен. Значи това беше прочутият Франк А. Каупъруд, за когото беше чел във вестниците, големият банкер, ограбил градската хазна. И той, и съучастникът му в престъплението Стенър, както също беше прочел във вестниците, трябваше да излежат доста дълга присъда в този затвор. По онова време петстотин хиляди долара представляваха огромна сума, много по-голяма например, отколкото биха представлявали пет милиона четирийсет години по-късно. Чейпин не проумяваше как е възможно да се злоупотреби с такава невероятна сума и как Каупъруд е могъл да извърши всички ония неща, за които пишеше във вестниците. Старият човек си беше подбрал няколко въпроса, които неизменно задаваше на всеки нов затворник: съжалява ли сега за престъплението, което е извършил, има ли намерение да се поправи, ако му се даде възможност, живи ли са родителите му и така нататък. И според това, как отговаряха те на тези въпроси — смирено, с разкаяние, дръзко — той преценяваше дали подобаващо са ги наказали или не. Добре разбираше обаче, че с Каупъруд не може да разговаря като с обикновен крадец, джебчия или някакъв мошеник. Но другояче не умееше.

— Е — продължи той, — навярно никога не сте мислили, че може да попаднете на такова място, мистър Каупъруд.

— Наистина не съм мислил — отвърна Каупъруд. — Само преди няколко месеца не бих повярвал, че е възможно, мистър Чейпин. Безполезно е да ви го казвам, но смятам, че незаслужено съм тук.

Той усещаше, че старият Чейпин се кани да му почете малко морал, и беше готов да го изслуша. След малко щеше да остане сам и нямаше да има с кого да размени и дума. А щеше да му бъде и от полза да създаде приятелски отношения с този човек. В края на краищата при буря всяко пристанище е добро, а давещият се и за сламка се лови.

— Да, всички правим грешки — продължи самодоволно мистър Чейпин, наивно уверен в качеството си на духовен пастир и наставник. — Невинаги знаем какво ще излезе от добрите ни според нас намерения, нали? След като вече сте попаднали тук, сигурно съжалявате, че някои неща са се развили не така, както сте ги мислили. Убеден съм, че ако имате възможност да започнете всичко отначало, няма да повторите грешката си.

— Не, мистър Чейпин, наистина няма да я повторя — доста искрено отвърна Каупъруд, — макар да смятам, че всичките ми постъпки са били правилни. Мисля, че от чисто правна гледна точка с мен постъпиха несправедливо.

— Е, да, и това става понякога — замислено каза Чейпин, като почеса посивялата си глава и погледна съчувствено Каупъруд, а после продължи: — Често казвам на момчетата, които попадат тук, че знаем много по-малко, отколкото ни се струва. Забравяме, че има хора, които не са по-глупави от нас, и че винаги ще се намери някой, който ще види какво вършим. И съдиите, и детективите, и тъмничните надзиратели винаги са на поста си и рано или късно ни пипват. Да, всеки, който върши нещо лошо, си получава заслуженото.

— Да, мистър Чейпин, напълно сте прав — отвърна Каупъруд.

— А сега — каза старецът, след като направи още няколко поучителни, но добронамерени забележки — ето ви кревата, ето ви стола, ето ви умивалника и клозета. Пазете ги чисти и си служете с тях, както следва — продължи той така, сякаш поверяваше на Каупъруд кой знае какво богатство. — Сам трябва да си оправяте кревата, да помитате пода, да измивате клозетната чиния и да поддържате изобщо ред в килията. Няма кой друг да свърши това вместо вас. Още щом станете, оправяте всичко, така че да сте готов за шест и половина, когато носят храната. Тук се става в пет и половина.

— Добре, мистър Чейпин — учтиво отвърна Каупъруд. — Ще изпълнявам съвсем точно нарежданията ви.

— Е, това горе-долу е всичко — добави Чейпин. — Веднъж седмично трябва да се изкъпвате основно — ще ви давам чиста кърпа. Всеки петък сутринта ще измивате пода — Каупъруд леко трепна при тези думи. — Ако желаете, можете да получавате топла вода — ще наредя на някой от прислужниците да ви я носи. А що се отнася до роднините и приятелите… — Той стана и се отърси като голямо нюфаундландско куче. — Женен сте, нали?

— Да — отвърна Каупъруд.