Финансист

Каупъруд седна и се замисли върху положението си. Ето че най-сетне се бе озовал в източния затвор, където по волята на политиците (между които и Бътлър) трябваше да прекара четири дълги години и дори повече. Внезапно му мина през ума, че Стенър сигурно също е бил подложен на мъченията, през които току-що беше преминал самият той. Горкият Стенър! Какъв глупак излезе! Е, нека плаща сега за глупостта си. Разликата между Стенър и него обаче беше, че за Стенър щяха да се застъпят и щяха да се постараят да го измъкнат. Кой знае, може би дори и сега гледаха да облекчат по някакъв начин положението му. Каупъруд подпря брадичката си и се замисли — за работата си, за дома си, за приятелите и близките, за Ейлийн. Понечи да извади часовника си, но се сети, че му го бяха взели. Не биваше да знае дори колко е часът. Нямаше бележник, нито перодръжка или молив, поне малко да се развлече. От сутринта не беше хапвал нищо, но това не беше важно. Важното беше, че е напълно откъснат от света, че е затворен тук сам-самичък и че не може да се погрижи нито за работата си, нито за бъдещето си. Все пак Стеджър сигурно скоро щеше да дойде да го види и това малко го утешаваше. Какво положение беше имал доскоро, какви перспективи му се бяха откривали до деня на пожара и докъде беше стигнал сега! Погледна обувките си, дрехите си. Господи! Стана и закрачи напред-назад, но всяко движение, всяка стъпка болезнено отекваха в ушите му. Приближи се до вратата и надникна през дебелите железни пръти, но не видя нищо друго освен част от вратите на две други килии отсреща, които не се различаваха от неговата. Върна се обратно, седна на стола и се замисли, но се почувствува уморен, реши да изпробва все пак мръсното затворническо легло и се излегна на него. Не беше чак толкова неудобно. Полежа малко, после скочи и седна на стола, пак взе да крачи из килията и пак седна на стола. Как да се разхожда в тази теснотия, помисли си той. Не, това е непоносимо, все едно, че е жив погребан! А колко мъчително дълго щеше да стои — ден след ден, ден след ден, докато…

Докато какво?

Докато губернаторът го помилва, докато изтече присъдата му или докато напълно се стопи състоянието му… или…

Часовете минаваха, а той все мислеше и мислеше. Някъде към пет часа най-после дойде Стеджър, но само за малко. Бил зает да урежда явяването на Каупъруд в съда в четвъртък, петък и понеделник във връзка с исковете на бивши негови клиенти. Адвокатът си отиде, настъпи нощта, Каупъруд подряза обгорения фитил на малката газена лампа, изпи чашата силен чай и изяде парчето отвратителен хляб, приготвен от брашно и трици, който „довереният“ под наблюдението на надзирателя му бе подал през един отвор във вратата. И отново го нападнаха тежките мисли. След малко друг „доверен“, без да каже дума, затвори и заключи външната дървена врата. В девет часа, както му бяха казали, отнякъде щеше да прозвучи звънец и той трябваше незабавно да изгаси димящата лампа, да се съблече и да си легне. Навярно всяко нарушение на правилника влечеше след себе си наказание — намаляване на дажбата, усмирителна риза, може би и удари с бич — не знаеше точно. Беше тъжен, отчаян, изморен. Зад гърба му бе останала толкова дълга и толкова неуспешна борба. След като изми на мивката тежкото канче и чугунената чиния, той събу обувките си, съблече жалките си дрехи, свали дори и грубите долни гащи и уморено се отпусна на леглото. В килията беше студено и той напразно се опитваше да се сгрее, като се увиваше в одеялата. Студът беше вътре в самия него.

— Това не може да се понесе! — каза си той. — Наистина не може да се понесе! Боя се, че няма да издържа.

И все пак се обърна към стената и след няколко мъчителни часа заспа.

ГЛАВА LIV