Читаем Финансист полностью

Десмас естествено много добре бе запознат с историята на Каупъруд и Стенър. Политическите водачи вече го бяха предупредили да се отнася по-меко към Стенър заради неговите минали заслуги. За Каупъруд обаче те не бяха се застъпили, макар и да признаваха, че е пострадал прекалено жестоко. Ето защо на Десмас му оставаше на негова отговорност да реши дали да направи и за него някои отстъпки.

— Бътлър го мрази — бе подхвърлил Стробик на Десмас. — Цялата работа се разви така заради дъщеря му. Ако зависеше от Бътлър, Каупъруд трябва да бъде оставен на хляб и вода, а той не е чак толкова лош човек. Всъщност, ако Стенър имаше капка ум в главата си, Каупъруд нямаше да бъде тук. Водачите обаче притиснаха Стенър и не му позволиха да заеме пари на Каупъруд.

По внушение на Моленхауър самият Стробик бе съветвал Стенър да не дава повече на Каупъруд нито цент, но сега не му беше неудобно да твърди, че Стенър е станал жертва на глупостта си, и изобщо не се смущаваше, че е непоследователен.

Като разбра, че Каупъруд не се ползва с благоволението на „голямата тройка“, Десмас реши да не му обръща специално внимание или поне да не бърза с отстъпките. На Стенър дадоха удобно кресло, чисто бельо, по-хубави прибори и съдове за хранене, разрешиха му да получава вестници, да пише по-често, да го посещават и така нататък. А Каупъруд… него трябваше първо да го поогледа. Междувременно и усилията на Стеджър започнаха да дават резултат. На другата сутрин след влизането на Каупъруд в затвора Десмас получи писмо от Терънс Релихан, важна личност в Харисбърг, който пишеше, че ще бъде много благодарен за всяка любезност, проявена към мистър Каупъруд. Щом получи писмото, Десмас веднага се качи горе и тръгна към килията на Каупъруд с намерението да погледне през решетките на желязната врата. Пътьом поговори малко с Чейпин, който каза много добри думи за новия затворник.

Десмас не беше виждал по-рано Каупъруд, но въпреки грозните затворнически дрехи, безформените обувки, простата фланела и противната килия той му направи силно впечатление. Вместо отпуснат хилав човечец с неспокойно шарещи очи, каквито биваха обикновено затворниците, Десмас видя енергичен и силен мъж, чиято стройна фигура не беше обезобразена нито от жалкото облекло, нито от преживените нещастия. Зарадван, че се появява жив човек, Каупъруд вдигна глава и погледна Десмас с големите си, ясни, студени очи, в миналото внушавали такова доверие и Действали така успокоително на всеки, който се срещнеше с него. Десмас беше поразен. За разлика от Стенър, когото познаваше от по-рано и беше видял и сега в затвора, Каупъруд беше истинско олицетворение на силата. Могат да говорят каквото си искат, но силният човек винаги уважава силните. А Десмас притежаваше изключителна физическа сила. Той гледаше Каупъруд, Каупъруд гледаше него. Без да иска, Десмас внезапно изпита симпатия. Приличаха на два тигъра, които се гледат.

Каупъруд инстинктивно разбра, че пред него стои директорът на затвора.

— Вие сте мистър Десмас, нали? — почтително и любезно попита той.

— Да, същият — отвърна Десмас, обзет от нарастващо любопитство. — Стаите ни не са много удобни, не смятате ли?

Директорът се усмихна приятелски, като откри два реда равни зъби. В усмивката му наистина имаше нещо вълче.

— Да, наистина не са, мистър Десмас — потвърди Каупъруд, който стоеше изпънат по войнишки. — Но аз не съм очаквал, че ще попадна в луксозен хотел — допълни той усмихнат.

— Мога ли да ви бъда полезен с нещо, мистър Каупъруд? — попита Десмас, който си помисли, че такъв човек може да му бъде полезен след време. — Разговарях с вашия адвокат.

Каупъруд силно се зарадва на обръщението „мистър“. Аха, ето какъв вятър задуха! Е, може да се надява нещата все пак малко да се подобрят. Трябва само търпеливо да чака. Трябва да предразположи този човек.

— Няма да ви моля за нещо, което ще ви бъде трудно да изпълните — започна учтиво той, — но все пак бих искал някои дребни неща да се променят, стига да е възможно. Бих желал например да имам чаршафи, а също, ако ми разрешите, да нося собствено бельо. Това, което съм облякъл сега, ми е доста неудобно.

— Да, наистина вълната е малко бодлива — спокойно отвърна Десмас. — Правят плата някъде тук, в Пенсилвания, за нуждите на щата. Нямам нищо против да носите собствено бельо, щом желаете. Ще се разпоредя. Не възразявам и за чаршафите — можете да ги ползвате, когато ги получите. Само не бива много да се бърза, защото винаги се намират желаещи да поучават директора на затвора как да си гледа работата.

— Много добре ви разбирам — побърза да отвърне Каупъруд — и съм ви безкрайно задължен. Бъдете сигурен, че ако направите нещо за мен, то ще бъде оценено както трябва и няма да стане повод да имате неприятности. Имам доста приятели, които след време ще ви се отблагодарят.

Той говореше бавно и натъртено, като през цялото време гледаше директора право в очите. Думите му направиха впечатление на Десмас.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза