Финансист

Съдебната зала беше препълнена. Каупъруд се почувствува много унизен, когато трябваше да мине по страничната пътека заедно с останалите подсъдими, следван от добре облечения, но унил и силно пребледнял Стенър.

Негърът Чарлс Акерман беше пръв в списъка.

— Защо е попаднал при мен този човек? — попита раздразнено Пейдърсън, когато разбра каква е стойността на откраднатото от Акерман имущество.

— Ваше Благородие побърза да обясни помощник-областният прокурор, — пред по-нисшата инстанция този човек, тъй като е бил пиян или по някаква друга причина, е отказал да се признае за виновен. По-нисшата инстанция — понеже тъжителят не е пожелал да оттегли обвинението си — е била принудена да предаде обвиняемия на тази съдебна инстанция. После обвиняемият премислил и признал вината си пред областния прокурор. Не бихме пратили делото при вас, но нямаме изход, то трябва да бъде приключено.

Съдията Пейдърсън изгледа насмешливо негъра, който очевидно не се смути от това, и остана облегнат на парапета, зад който подсъдимите обикновено стояха изпънати и изплашени. Той неведнъж се беше явявал пред полицейския съд по едно или друго обвинение — за пиянство, за нарушаване на обществения ред и така нататък, — но си оставаше все така простодушен, отпуснат и забавно наивен.

— Е, Акерман — строго попита Негово благородие, — откраднали ли сте или не парчето оловна тръба на стойност четири долара и осемдесет цента, както ви обвиняват?

— Да, сър, откраднах го — започна негърът. — Ще ви разкажа как стана всичко. Минавам аз покрай този склад една събота следобед и съм без работа, и виждам през оградата парче тръба да се търкаля там, и се пресягам с една пръчка, която намирам наблизо, издърпвам го и го вземам. И този мистър пазач — с изразителен ораторски жест той посочи скамейката на свидетелите, където беше седнал тъжителят, за да даде обяснения, ако съдията реши да го попита нещо — идва там, където живея, и ме обвинява, че съм го взел.

— Но вие го взехте, нали?

— Да, сър, взех го.

— Какво направихте с него?

— Пробутах го за двайсет и пет цента.

— Искате да кажете, че сте го продали? — поправи го Негово благородие.

— Да, сър, продадох го.

— А знаете ли, че не е редно да се прави такова нещо? Не знаете ли, че като сте се пресегнали през оградата и сте измъкнали тръбата, сте извършили кражба? Отговорете!

— Да, сър, знаех, че не е редно — отвърна Акерман с глуповата усмивка. — Не знаех, че е точно кражба, но знаех, че не е редно. Знаех, че не бива да го вземам.

— Знаели сте, разбира се. Знаели сте. Тъкмо там е цялата работа. Знаели сте, че крадете, и въпреки това сте го взели. Арестуван ли е вече човекът, на когото този негър е продал оловната тръба? — обърна се съдията остро към помощник-областния прокурор. — Трябва незабавно да се арестува, защото като купувач на крадени вещи той има по-голяма вина от негъра.

— Да, сър, арестуван е — отвърна помощник-прокурорът. — Неговият случай е възложен на съдията Йогър.

— Правилно. Така трябва да бъде — забеляза строго Пейдърсън. — Според мен купуването на крадени стоки е едно от най-тежките престъпления.

После той отново насочи вниманието си към Акерман.

— А сега слушайте, Акерман! — повиши глас той, ядосан, че трябва да се занимава с такова незначително дело. — Ще ви кажа нещо важно, но искам да го запомните добре. Я се изправете! Какво сте се излегнали на парапета! Не забравяйте, че се намирате пред съд!

Акерман така удобно се беше облакътил на парапета, все едно че си беше у дома, и облегнат на собствената си ограда, разговаряше с някой минувач. Като чу думите на съдията, той побърза да се изправи, но продължи да се хили глуповато и гузно.

— Не сте толкова глупав, за да не разберете това, което ще ви кажа. Като сте откраднали парчето оловна тръба, вие сте извършили престъпление. Чувате ли? Престъпление, за което мога да ви накажа много строго. Ако реша, мога да ви изпратя за една година в затвора — законът ми дава това право, — една година каторжен труд за кражбата на парче оловна тръба! Напрегнете ума си и ме слушайте внимателно. Няма да ви пратя веднага в затвора. Ще изчакам малко, но ще ви осъдя на една година изправителен затвор — една година! Разбирате ли?

Лицето на Акерман се удължи и той нервно облиза устните си.

— А после временно ще отложа присъдата — ще ви осъдя условно, така че ако отново ви заловят да вършите нещо подобно, ще бъдете наказан и за сегашното престъпление, и за следващото. Разбрахте ли? Ясно ли ви е какво означава това? Отговорете! Разбрахте ли?

— Да, сър! Разбрах, сър! — отвърна негърът. — Значи, че вие сега ме пускате да си отида.

Публиката се разсмя, а Негово благородие придаде строго изражение на лицето си, за да преглътне собствената си усмивка.