Финансист

Той замълча и си представи дългата редица килии с железни решетки, сред които щеше да бъде и неговата — кой знае за колко дълго? Представи си и Ейлийн, която го гледа през решетките на вратата или е влязла в самата килия. Но тази мрачна картина не му попречи да си помисли колко очарователна е днес неговата любима. Колко млада и свежа беше все още. Докато той навлизаше в зрялата си възраст, тя си оставаше едно младо и красиво момиче. Беше облечена с копринена рокля на черни и бели райета с турнюр — според екстравагантната за времето мода, и палто от тюленова кожа, а върху червеникавозлатистите й коси кокетно бе нагласена малка шапка, също от тюленова кожа.

— Знам, знам — отвърна упорито Ейлийн. — Но, скъпи, помисли само! Три месеца! Не мога! Не бих могла! Това е немислимо! Три месеца! Баща ми не би чакал три месеца, ако пожелае да посети някого там, не би чакал толкова и всеки, който би се обърнал към него за съдействие. И аз няма да чакам. Ще намеря някакъв начин.

Каупъруд се усмихна. Не беше така лесно да разубедиш Ейлийн.

— Но ти не можеш да се мериш с баща си, скъпа. И едва ли би искала той да узнае какво вършиш.

— Не бих искала естествено. Но там никой няма да разбере коя съм. Ще нося плътен воал. Не мисля, че директорът на затвора познава баща ми, пък и да го познава, не познава мен. Сигурна съм, че ако поговоря с него, той няма да ме издаде.

Тя беше така уверена в своето женско очарование, в обаянието на своята личност, в безусловността на своите привилегии на светска дама, че Каупъруд само поклати глава.

— Скъпа, ти притежаваш и най-добрите, и най-лошите качества, които могат да се съберат у една жена — каза нежно той, като я притегли към себе си и я целуна, — но този път ще трябва да ме послушаш. Аз имам адвокат, Стеджър, ти го знаеш. Той ще поговори още днес с директора на затвора по този въпрос. Може да го уреди, а може и да не успее. Ще науча това утре или в неделя и ще ти пиша. Но не предприемай нищо прибързано и необмислено, преди да получиш известие от мен. Мисля, че ще мога да намаля срока за свиждане наполовина, а може би ще издействувам разрешение за срещи веднъж на месеца или дори веднъж на две седмици. Всъщност те и писмо разрешават да се пише само веднъж на три месеца (Ейлийн беше готова да избухне отново), но съм убеден, че ще успея да променя и това донякъде. Ти обаче не ми пиши, докато не получиш известие от мен, или поне не се подписвай и не давай никакъв адрес. Те отварят всички писма и ги четат. Когато идваш на свиждане или ми пишеш, моля те, бъде предпазлива, защото ти поначало не си от най-предпазливите. Ще бъдеш послушна, нали?

Те говориха за още много неща — за неговото семейство, за явяването му пред съда в понеделник, за това, дали ще го пуснат да излезе скоро, за да присъства на някое от делата по исковете срещу него, дали ще го помилват и така нататък. Ейлийн все още вярваше в неговото добро бъдеще. Беше научила вече за мненията на съдиите от Върховния съд — и на двамата, които го подкрепяха, и на другите трима, които го осъждаха. Беше сигурна, че той все още има място във Филаделфия, че след известно време ще стъпи отново на крака, а после ще я отведе със себе си някъде другаде. Съжаляваше мисис Каупъруд, но беше убедена, че тя не е подходяща съпруга за Франк, че на него му е нужна някоя млада, красива, силна жена — точно такава като нея самата. Тя го прегръщаше и милваше пламенно, докато не дойде време да си тръгват. Те съставиха план за по-нататъшни действия, доколкото изобщо беше възможно да се състави какъвто и да било план, при положение че не можеха да предвидят нищо със сигурност. Когато се разделяха, и двамата бяха съкрушени, но тя успя благодарение на силния си характер да се съвземе и да се изправи решително пред мрачното бъдеще.

ГЛАВА LI