Финансист

— Сбогом, Ана. Не ги оставяй да падат духом! С вас тримата ще се видя после — каза Франк на баща си и на братята си. После, облечен по последна мода, бързо слезе в салона, където го очакваше Стеджър, и двамата излязоха.

Остра болка прониза сърцата на близките му, когато чуха вратата да се затваря зад него. Те останаха заедно още известно време. Майка му плачеше, баща му имаше вид на човек, който е загубил последния си приятел, но правеше усилие да се владее и да изглежда спокоен. Ана утешаваше Лилиан, която стоеше с празен поглед, изправена пред едно неясно бъдеще. Яркото слънце, което огряваше техния дом, бе залязло.

ГЛАВА LII

Когато Каупъруд пристигна в затвора, Джаспърс се зарадва, че го вижда, и най-вече се успокои, че не се е случило нищо нередно, което да опетни репутацията му на шериф. Понеже беше недопустимо подсъдимият да закъснява, решиха да тръгнат още в девет часа към съда. Отново Еди Зандърс беше упълномощен да заведе Каупъруд при съдията Пейдърсън и после да го придружи до затвора. Бяха му дали всички книжа по делото, които той трябваше да връчи на директора на затвора.

— Предполагам, знаете, че и Стенър е тук — доверително каза Джаспърс на Стеджър. — Той вече не разполага с никакви пари, но въпреки това му дадох самостоятелна стая. Не ми се искаше да слагам човек като него в обикновена килия.

Шерифът Джаспърс очевидно изпитваше симпатия към Стенър.

— Това е чудесно, радвам се да го чуя — отвърна Стеджър, сдържайки усмивката си.

— Доколкото съм осведомен, мистър Каупъруд едва ли би желал да се срещне със Стенър, затова не ги събрах заедно. Джордж току-що тръгна с друг мой помощник.

— Отлично. Правилно сте постъпили — похвали го Стеджър. Той беше доволен, че шерифът е проявил такт по отношение на Каупъруд. Очевидно Джордж и шерифът доста се бяха сприятелили въпреки тежкото положение и безпаричието на бившия ковчежник.

Каупъруд и придружаващите го тръгнаха пеш, тъй като разстоянието до съда не беше голямо, и докато вървяха, нарочно си говореха за най-обикновени неща, за да избегнат по-сериозните.

— Нещата не изглеждат толкова лоши — каза Едуард на баща си. — Стеджър твърди, че губернаторът сигурно ще помилва Стенър след година или дори по-рано, а направи ли го, длъжен е да пусне и Франк.

Старият Каупъруд много пъти беше чувал това предположение, но винаги беше готов да го чуе отново. За него то звучеше като песничка, с която успокояват и приспиват децата. Снегът, който се беше задържал твърде дълго тази година, хубавият, ясен и слънчев ден, надеждата, че в съдебната зала няма да има много публика — всичко това разсейваше бащата и двамата му синове. За да се откъсне от тревожните си мисли, Каупъруд старши дори заговори за врабчетата, които се боричкаха на пътя за коричка хляб, и изрази удивлението си, че успяват да оцелеят през тежката зима. Франк вървеше напред със Стеджър и Зандърс и разговаряше с адвоката за предстоящите дела с различни кредитори и за мерките, които трябва да се вземат.

Когато стигнаха до съда, Каупъруд бе въведен в същото малко помещение, където преди няколко месеца бе изчаквал решението на съдебните заседатели.

Старият Каупъруд и другите му двама сина си потърсиха подходящи места в съдебната зала. Еди Зандърс остана при повереника си. В помещението беше и Стенър, придружен от друг помощник-шериф на име Уилкърсън, но и той, и Каупъруд се направиха, че не се виждат. Всъщност Франк нямаше нищо против да поговори с бившия си съдружник, но като забеляза колко притеснен и смутен е Стенър, се отказа и продължи да се прави, че не го вижда. След като три четвърти час изтече в мъчително очакване, вратата, която водеше към съдебната зала, се отвори и влезе един от приставите.

— Всички подсъдими да се приготвят за изслушване на присъдите! — извика той.

Заедно с Каупъруд и Стенър подсъдимите бяха общо шестима. Двама от тях бяха съучастници в обир чрез взлом, хванати на местопрестъплението по време на среднощната си „работа“.

Третият подсъдим беше обикновен конекрадец, млад двайсет и шест годишен човек, признат от съдебните заседатели за виновен, загдето откраднал коня на някакъв бакалин и го продал. Четвъртият беше един висок, недодялан, неграмотен, глуповат негър, който беше задигнал от склад за дървен материал захвърлено парче от оловна тръба с намерението да го продаде или да го замени за алкохол. Неговият случай изобщо не трябваше да се разглежда от тази съдебна инстанция, но понеже, след като дребничкият пазач, охраняващ имуществото на склада, го заловил, негърът отказал да се признае за виновен — не му било съвсем ясно какво ще последва от това, — наложило се да прехвърлят делото му в този съд. После се размислил и признал вината си и затова сега трябваше да се яви пред съдията Пейдърсън, за да бъде осъден или пуснат на свобода, нещо, на което по-нисшата инстанция, пред която първоначално се бил явил, не е имала право. Еди Зандърс в ролята си на водач и самозван наставник на Каупъруд му разказа всички тези подробности, докато чакаха.