Финансист

През мъчителните дни от подаването на касационната жалба до отхвърлянето й, които прекара на свобода, но и в напрегнато очакване, той изпитваше желание да вижда Ейлийн колкото се може по-често и успя все пак да се срещне с нея четири пъти. Сега оставаше една последна възможност да бъдат заедно — в събота, преди понеделника, когато щяха да прочетат присъдата му и да го изпратят в затвора. Не бяха се виждали, откакто беше оповестено решението на Върховния съд, и в отговор на писмото, което тя бе изпратила до частната му пощенска кутия, той й определи среща в един малък хотел в Камдън — градче, което се намираше отвъд реката и според него беше едно от най-безопасните места край Филаделфия. Не знаеше как тя ще приеме неприятната истина, че след понеделник едва ли ще се видят скоро, боеше се за решенията, които ще взима, когато ще е лишена от възможността да се съветва с него. Ето защо трябваше непременно да поговорят. Но и този път, както бе очаквал и както се бе опасявал, защото изпитваше дълбока болка за нея, Ейлийн по-необуздано отвсякога даде воля на възмущението си. Щом го зърна, далеч още преди да се е приближил, тя се втурна към него стремително и непринудено, както винаги, с оная момчешка невъздържаност, на която той така се радваше и възхищаваше, и като обви е ръце шията му, изрече задъхано:

— Не ми казвай нищо, скъпи! Прочетох всичко във вчерашните вестници. Не се тревожи, скъпи! Аз те обичам! Ще те чакам! Ще те чакам, ще те чакам, ако трябва, и десет години! Ако трябва, и сто, все ми е едно, но ми е жал за теб, любими! Ще бъда с теб всеки ден, всичките тези дни, мили, ще те обичам с цялата сила на душата си!

Тя го милваше, не преставаше да го милва, а той я гледаше с онова самообладание, което винаги проявяваше при срещите си с нея, но и с възторг и дълбоко задоволство. Нима можеше да не я обича, мислеше си той. И кой би могъл да не я обича? Тя цяла беше страст, трепет, порив. Възхищаваше й се безмерно — и сега повече от всеки друг път, — защото въпреки цялата си вътрешна мощ нямаше власт над личността й. Дори в мигове, когато му се искаше да се съсредоточи, да поразмисли спокойно, тя се отнасяше към него като към своя собственост, като към своя играчка. Говореше му винаги — и особено когато беше развълнувана — като на малко дете, като на свой галеник и понякога той изпитваше чувството, че тя ще го подчини духовно, че ще го направи свой роб — беше толкова неповторима като човек и толкова самоуверена като жена.

Сега Ейлийн пак говореше, без да си поеме дъх, сякаш Каупъруд беше съкрушен и се нуждаеше от най-топлата й грижа, от най-голямата й нежност и макар че това не беше така, той за миг се почувствува наистина съкрушен и наистина нуждаещ се от подкрепа.

— Положението не е чак толкова трагично, Ейлийн — опита се да я прекъсне най-сетне той с нежност и топлота, с каквито рядко се обръщаше дори към нея, но тя не му обърна никакво внимание и продължи все така енергично:

— О, не, трагично е, и то много, скъпи! Знам. Горкичкият ми Франк! Но аз ще идвам да те виждам. При всички случаи ще успея да го уредя. Колко често пускат посетители при затворниците?

— Само веднъж на три месеца, момичето ми, но се надявам да направя нещо, след като попадна там. Не смяташ ли обаче, че би било по-добре да не идващ веднага, Ейлийн? Добре знаеш какво е настроението сега. По-разумно е да изчакаш малко. Защо трябва да предизвикваш баща си? Ако реши, той може да ми създаде големи неприятности и там.

— Само веднъж на три месеца! — възкликна тя с нарастващо негодувание, когато той започна обяснението си. — О, Франк, не е възможно! Веднъж на три месеца! Не бих могла да издържа. Не бих могла наистина! Ще отида при директора на затвора. Той ще ми позволи да те виждам. Сигурна съм, че ще ми позволи, ако поговоря с него.

Тя просто се задъхваше от вълнение и сигурно щеше да продължи тирадата си, ако Каупъруд не я беше прекъснал.

— Ти не мислиш какво говориш, Ейлийн! Не мислиш! Не забравяй баща си! Не забравяй семейството си! Баща ти може би се познава с директора на затвора. Едва ли искаш из целия град да се разчуе, че тичаш при мен да ме виждаш. Пак ще разгневиш баща си. Освен това ти не познаваш политическите дребосъци, както ги познавам аз. Те клюкарстват също като стари жени. Много трябва да внимаваш какво правиш и как го правиш. Не искам да те изгубя. Искам да те виждам. Само че трябва много да внимаваш. Не се опитвай да ме видиш веднага. Аз го желая не по-малко от теб, но първо трябва да разбера как стоят нещата, а и ти от своя страна трябва да проучиш всичко. Няма да ме загубиш. Там ще бъда, няма къде да избягам.