Финансист

Животът му значително се беше променил, след като неочаквано и случайно го бяха направили градски ковчежник. Откакто бе постъпил на тази длъжност, бе започнал да се облича хубаво, от цялото му поведение лъхаха добронамереност, сигурност и самочувствие и ако можеше да се погледне отстрани, с очите на хората, които помнеха предишното му битие, едва ли би се познал. Някогашното нервно озъртане наляво и надясно, породено от нищетата и страха, почти бе изчезнало, постоянната напрегнатост бе заменена със спокойствие и увереност. Големите му крака бяха обути в хубави обувки от мека кожа с четвъртити носове; добре скроеният костюм от кафявосив плат смекчаваше очертанията на якия му торс и тлъстите бедра; облеклото му се допълваше от ниска островърха бяла яка и копринена кафява вратовръзка. Широките му гърди, които се сливаха с все по-нарастващия му корем, се красяха от масивен златен ланец, а белите му маншети бяха прихванати от големи златни копчета с доста едри рубини. Беше розов и добре охранен. Изобщо имаше вид на преуспяващ човек.

Беше преместил семейството си от неугледната двуетажна дървена къща на Южна Девета улица в една много удобна, тухлена триетажна и три пъти по-голяма на Спринг Гардън Стрийт. Жена му си бе създала вече известни връзки с жени на други политици. Децата му посещаваха средното училище — нещо, на което той доскоро не можеше и да се надява. Притежаваше четиринайсет или петнайсет евтини парцела в различни части на града, чиято цена рано или късно щеше много да се вдигне; беше също и анонимен акционер в Южнофиладелфийската леярна компания и в Американската месодобивна компания — две корпорации, които съществуваха само на книга и чиято основна дейност се състоеше в това да преотстъпват получените от града поръчки на дребни месари и леяри, които ги изпълняваха, без много да говорят и без да задават въпроси.

— Да, странно име наистина — присъедини се учтиво към мнението му Каупъруд. — Значи у него са акциите? Когато строяха линията, не допусках, че може да бъде доходна. Твърде къса е. Би трябвало да бъде продължена с около три мили към квартала Кензингтън.

— Прав си — съгласи се Стенър.

— Стробик каза ли колко иска Колтън за акциите си?

— Шейсет и осем, струва ми се.

— Значи по текущата пазарна цена. Доста иска, не смяташ ли, Джордж? В такъв случай са нужни — той бързо умножи наум цената по броя на акциите на Колтън — сто и двайсет хиляди, и то само за неговите. А това не е всичко. Ами съдията Кичън, Джоузеф Цимерман, сенаторът Донован — той имаше предвид щатския сенатор. — Ще трябва да платите солидна сума, за да изкупите акциите. А удължаването на линията ще бъде още по-скъпо. Твърде много излиза, струва ми се.

Каупъруд си помисли колко лесно биха могли да се съединят тази линия с мечтаната от него линия по Седемнайсета и Деветнайсета улица и след малко, имайки предвид това, добави:

— Слушай, Джордж, защо за всичките си проекти търсиш помощта на Стробик, Хармън и Уайкрофт? Не бихме ли могли в някои от случаите да се справим сами, без да делим с още трима или четирима? Струва ми се, че това ще бъде много по-изгодно за тебе.

— По-изгодно ще бъде, разбира се! — възкликна Стенър и кръглите му очи се впериха някак безпомощно и умолително в Каупъруд. Той харесваше Каупъруд и винаги си бе мечтал да се изравни с него по ум и финансови знания. — Мислил съм за това. Но тези приятелчета имат по-голям опит в подобни работи, отколкото имам аз, Франк, те са по-отдавна в играта. Не всичко ми е ясно така, както им е ясно на тях.

Каупъруд се усмихна вътрешно, но лицето му остана сериозно.

— Това не бива да те тревожи, Джордж — каза той спокойно и доверително. — Ние двамата знаем и можем толкова, колкото знаят и могат те, дори повече. Уверявам те. Да вземем за пример сделката е трамвайната линия, в която сега участваш. Ти и аз бихме могли да я осъществим по-добре, отколкото ако в нея участват Уайкрофт, Стробик и Хармън. В случая не разчитаме на техния ум. И е пари не участвуват. Парите ги даваш ти. Единственото, с което се задължават, е да прокарат проекта през законодателното събрание и градския съвет. А що се отнася до законодателното събрание, те едва ли могат да направят нещо повече от всеки друг, например от мен. Важното е да се споразумеем с Релихън, като му предоставим, разбира се, необходимите суми, за да си свърши работата. Тук, в този град, има и други хора освен Стробик, които биха могли да повлияят на градския съвет.

Той си правеше сметка (щом веднъж получи контрол над линията) да разговаря е Бътлър и да го помоли да упражни влиянието си в негова полза. Това щеше да бъде достатъчно, за да накара Стробик и приятелите му да замлъкнат.

— Не те карам да променяш плановете си по отношение на Северната пенсилванска линия. Не е редно да го правиш. Но има и други неща. Защо да не помислим какво бихме могли да направим в бъдеще само двамата. Изгодата ще бъде голяма и за теб, и за мен. Досега спечелихме немалко от градския заем, нали?