Финансист

Истината е, че бяха спечелили твърде много. Като изключим първоначалното благодеяние, което му бяха оказали „силните хора“ на града, Стенър дължеше новата къща, парцелите, банковата сметка, хубавите си дрехи и самочувствието си на успешните операции на Каупъруд със сертификатите от градския заем. Каупъруд беше пуснал вече четири партиди по двеста хиляди долара и като ги продаваше и купуваше, разигравайки на борсата ту понижение, ту повишение на цената, бе осъществил оборот от три милиона. Сега Стенър притежаваше състояние от сто и петдесет хиляди долара.

— Има една линия в града — продължи замислено Каупъруд, — която би могла да стане много доходна, ако се направи необходимото за нея. Подобно на Северната пенсилванска линия не е много дълга, не е голяма и територията, която обслужва. Трябва да бъде удължена. Ако ние двамата успеем да получим контрол над нея, бихме могли да обединим управлението й със Северната пенсилванска или с някоя друга линия. Това ще ни спести разходите за чиновници, канцеларии и много други неща. Уедряването на капитала винаги носи по-големи печалби.

Той замълча и погледна през прозореца на красивия си малък, облицован с дървена ламперия кабинет, мислейки за бъдещето. Прозорецът гледаше към задния двор на някогашна жилищна сграда, в която сега се помещаваха кантори. В двора растеше хилава трева. Червената тухлена стена на къщата и старомодната тухлена ограда събудиха у него спомена за старата им къща на Ню Маркет Стрийт, където често ги посещаваше вуйчо Сенека, кубинският търговец, следван от черния си слуга. Съвсем живо си спомняше как вуйчо му стоеше и оглеждаше двора им.

— Ами да — възбудено възкликна Стенър, захапвайки стръвта, — защо да не се заловим само ние двамата с тази работа? Що се отнася до парите, мисля, че мога да ги осигуря. Колко ще ни трябват?

Каупъруд отново се усмихна вътрешно.

— Не знам точно — отвърна той след малко. — Искам да обмисля по-внимателно случая. Лошото е, че вече съм взел голяма част от градските средства. Както знаеш, на мое име са записани двеста хиляди долара за операции по градския заем, а за този нов проект ще са нужни още двеста или триста хиляди. Ако не беше така…

Той си мислеше за онези е нищо необясними паники на борсата, за непредвидимите американски депресии, породени по-скоро от темперамента на хората, отколкото от реални икономически предпоставки.

— Ако сделката със Северната пенсилванска линия беше приключена…

Той поглади брадичката си и подръпна красивия си лъскав мустак.

— Не ми задавай повече въпроси, Джордж — каза той, като разбра, че Стенър се опитва да отгатне за коя линия става дума. — И не говори никому за намерението ни. Първо искам да уточня фактите и тогава ще ти обясня всичко. Мисля, че трябва да се заемем с тази работа малко по-късно, след като се уредят нещата, свързани със Северната пенсилванска линия. В момента съм толкова зает, че не бих искал да се залавям с нещо ново. Засега си мълчи, после ще видим!

Каупъруд се насочи към бюрото си, а Стенър се изправи.

— Аз ще ти отпусна кредит в какъвто пожелаеш размер, щом решиш, че си готов да действаш, Франк — каза Стенър, учуден, че Каупъруд не бърза особено да се заеме с това начинание, след като може да разчита на неговата подкрепа винаги, когато се появи някаква благоприятна възможност. Защо да не улесни този изключително способен Каупъруд да направи и двамата богати? — Само уведоми Стайърс и той ще ти изпрати чек. Стробик смята, че трябва да действаме много бързо.

— Ще имам грижата за това, Джордж — увери го Каупъруд. — Всичко ще бъде наред. Остави цялата работа на мен.

Стенър подритна е пълните си крака, за да изправи крачолите на панталона си, и протегна ръка. Излезе на улицата, потънал в мисли за новия проект. Разбира се, щеше да стане богат, ако успее „да се сработи“ с Каупъруд, е този толкова предпазлив и винаги постигащ целта си човек. Новата му къща, красивата кантора, нарастващата му известност и особените му отношения е Бътлър и останалите караха Стенър да благоговее пред него. Още една линия! И те ще я вземат под контрола си, както и Северната пенсилванска! Да, ако работите вървят така, той може да стане магнат, истински магнат — той, Джордж У. Стенър, някогашният дребен агент по застраховки и покупко-продажби на недвижими имоти. Стенър вървеше бавно по улицата, размишлявайки върху всичко това, без дори да му дойде на ум, че нарушава гражданския си дълг и обществения морал и че подобни понятия изобщо съществуват.

ГЛАВА XXII