Финансист

— Не се безпокой, миличката ми — отвърна той. — Ще уредим тези неща по-късно. Все още не виждам изход от положението, но мисля, че ще бъде най-добре някой ден да призная всичко на Лилиан и тогава да се разбере дали не може да се осъществи някакъв друг план. Искам да стане така, че децата да не страдат. Мога да ги обезпеча щедро и никак няма да се учудя, ако Лилиан доброволно ме остави да си отида. Тя едва ли би искала да се вдига шум около раздялата ни.

Той чисто практически, по мъжки разчиташе на нейната любов към децата.

Ейлийн го погледна с бистрите си очи — изпитателно и някак неуверено. Тя не беше лишена от способността да изпитва съчувствие, но в случая то й се струваше неуместно. Мисис Каупъруд никога не беше проявявала благоразположение към нея. И това беше естествено — възгледите им бяха различни. Мисис Каупъруд не можеше да разбере как е възможно едно момиче така „да си вири носа“ и да се държи толкова надменно, а за Ейлийн бяха непонятни отпуснатостта и безразличието към живота на Лилиан Каупъруд. Та нали смисълът на живота е в това да се разхождаш с кон или с карета, да ходиш по балове и вечеринки, да танцуваш, „да се перчиш“, да подхвърляш добродушни шеги и духовити закачки, да кокетничиш. Какво тягостно впечатление оставяше тази жена, съпруга на такъв млад и енергичен човек като Каупъруд, която, макар и по-възрастна от него с пет години и майка на две деца, твърде преждевременно се бе отказала от романтичната и весела страна на живота! Не, Лилиан определено не подхождаше на Франк; той се нуждаеше от млада жена като самата нея и съдбата сигурно щеше да й го дари! Какъв прекрасен живот щяха да водят те тогава!

— О, Франк — възкликваше често тя, — да можехме да уредим всичко благополучно! Как мислиш, дали ще можем?

— Дали ще можем? Разбира се. Това е само въпрос на време. Смятам, че ако поставя открито въпроса пред Лилиан, тя самата няма да поиска да останем заедно. Но ти внимавай за поведението си. Породи ли се подозрение у баща ти или у някой от братята ти, не само ще се вдигне голям шум, а може да стане и нещо още по-лошо. Ако не ме убият, те ще ми пречат при всяка моя сделка. Добре ли обмисляш всяка своя стъпка?

— Да, разбира се. Ако нещо се случи, ще отричам. Отричам ли, те нищо не могат да докажат. Каквото и да стане, аз ще бъда с теб.

Намираха се в къщата на Десета улица. Ейлийн го помилва по лицето, влагайки в този жест цялата си огромна любов към него.

— Готова съм да направя всичко за теб, любими — развълнувано каза тя. — Дори и да умра, ако трябва. Толкова те обичам.

— Е, момичето ми, не бой се. Такова нещо не те застрашава. Но бъди внимателна.

ГЛАВА XXIII

И изведнъж, след няколкогодишната им тайна връзка, която не само не бе отслабила, а бе дори засилила взаимната им обич и разбирателство, дойде бурята. Тя връхлетя неочаквано, като гръм от ясно небе и не бе породена от намерението и волята на когото и да било. Започна се с един пожар, далечен пожар — големия чикагски пожар, избухнал на 7 октомври 1871 година, при който изгоря до основи огромната търговска част на града и който незабавно предизвика невъобразима, макар и краткотрайна финансова паника из разни други градове в Америка. Пожарът се разрази в събота и продължи с нестихваща сила до следващата сряда. Унищожи банки, търговски къщи, складове на сточни гари и пристанища, огромни застроени площи. Най-тежки загуби естествено претърпяха застрахователните компании, повечето от които незабавно прекратиха плащанията. А това прехвърли загубите върху фабрикантите и търговците на едро от други градове, които имаха търговски връзки с Чикаго, а също и върху чикагските търговци. Големи загуби понесоха и мнозина капиталисти от източното крайбрежие, които от години насам притежаваха отчасти или чрез ипотеки разкошни сгради, служещи за кантори или за жилища, с които Чикаго вече си съперничеше с всеки друг град на континента. Съобщителните връзки бяха нарушени и с острия си нюх Уолстрийт, Трета улица във Филаделфия и Стейт Стрийт в Бостън веднага доловиха още от първите известия колко сериозно е положението. В събота и неделя не можеше да се направи нищо, тъй като новината бе дошла твърде късно — след затваряне на борсите. В понеделник обаче вестите заваляха една след друга и притежателите на акции и облигации — железопътни, държавни, трамвайни и всякакви други — започнаха да заливат с тях пазара, за да получат налични пари. Разбира се, банките поискаха погасяване на заемите и това предизвика такава паника на борсите, която можеше да се сравни само с „Черния петък“ в Ню Йорк от преди две години.

Каупъруд и баща му бяха извън града, когато избухна пожарът. Бяха отишли заедно с неколцина приятели банкери да огледат предложеното трасе за удължаване на една местна железопътна линия, за която трябваше да се отпусне заем. Бяха изминали с двуколки по-голямата част от трасето и когато се прибираха във Филаделфия вечерта в неделя, до ушите им достигнаха виковете на вестникарчетата, които разнасяха извънредно издание.