Финансист

— Извънредно издание! Извънредно издание! Новини за големия чикагски пожар!

— Извънредно издание! Извънредно издание! Чикаго гори! Извънредно издание! Извънредно издание!

Виковете бяха проточени и зловещи и действаха потискащо. Пустотата на града, чиито жители се бяха прибрали по домовете си, за да се отдадат на молитви и размисли, вехнещата от настъпващата есен зеленина правеха тези викове още по-зловещи в здрача на тъжната неделна привечер.

— Ей, момче — извика Каупъруд към едно дрипаво вестникарче, което изскочи иззад ъгъла с куп вестници под мишница. — Какво има? Чикаго ли гори?

Той погледна многозначително баща си и останалите мъже, докато посягаше за вестника, и като прочете заглавията, в миг осъзна колко голяма беда се беше случила.

ЧИКАГО ГОРИ

От вчера вечерта огънят бушува неудържимо в търговската част. Унищожени са банки, търговски къщи и обществени сгради. Директната телеграфна връзка е прекъсната от три часа следобед днес. Няма изгледи бедствието да свърши скоро.

— Това е доста сериозно — каза той с равен и спокоен глас и невъзмутимо погледна спътниците си.

Малко по-късно каза на баща си:

— Ще настъпи паника, ако банките и борсовите кантори не обединят усилията си.

Каупъруд бързо и точно пресмяташе собствените си задължения. В банката на баща си бе заложил акции от своите трамвайни линии на стойност сто хиляди долара срещу шейсет процента и сертификати от градския заем на стойност петдесет хиляди долара срещу седемдесет процента. Баща му му беше дал над четирийсет хиляди долара в наличност, за да провежда борсови операции с тези ценни книжа. Банковата къща „Дрексъл и Ко“ му бе открила кредит за сто хиляди долара и щеше да поиска погасяването на този заем, освен ако не проявеше особено снизхождение, което беше малко вероятно. „Джей Кук и Ко“ го бе кредитирала с други сто и петдесет хиляди долара. И тя щеше да си поиска парите. На четири по-малки банки и на три борсови кантори дължеше отделни суми в рамките на петдесет хиляди долара. Бе въвлякъл в своите комбинации градския ковчежник за сума от около петстотин хиляди — ако това се откриеше, щеше да стане скандал — и щатския ковчежник — за двеста хиляди долара. Имаше и стотици други дребни задължения, които се движеха между сто долара и пет и десет хиляди. Паниката щеше да доведе не само до изтегляне на влоговете и до искания за погасяване на заемите, но и до голямо спадане на курса на ценните книжа. Как би могъл да превърне в пари своите ценни книжа? Това беше въпросът. Как да ги продаде, но не чак толкова ниско, че да пропилее състоянието си и да се разори?

Каупъруд продължаваше да пресмята трескаво наум, когато махна за сбогом на приятелите си, които бързо си тръгнаха, замислени за собственото си затруднено положение.

— Татко, ти по-добре се прибери у дома, а аз ще изпратя няколко телеграми (телефонът още не беше изобретен). Ще се върна скоро и заедно ще обсъдим нещата. Мисля, че работата е много лоша. Не казвай никому нищо, преди да сме поговорили двамата. Тогава ще решим какво да правим.

Смутен и разтревожен, Каупъруд старши подръпваше бакенбардите си. Мислеше си какво ли ще стане с него, ако синът му се разори, тъй като и той самият здраво се бе заплел в неговите комбинации. Бе пребледнял от страх, защото си даваше сметка, че в желанието да услужи на сина си, бе поел твърде много рискове. Ако Франк не беше в състояние още утре да погаси заема си от сто и петдесет хиляди, което банката навярно щеше да поиска, цялата отговорност за това скандално положение щеше да падне върху него.

От своя страна синът му си мислеше колко се усложняваха сега и без това заплетените му отношения с градския ковчежник и колко трудно, дори невъзможно би било сам да поддържа на пазара курса на ценните книжа. Онези, които биха могли да му помогнат, сега също се намираха в затруднение. В създаденото положение имаше няколко особено неблагоприятни момента. „Дрексъл и Ко“ усилено бе повишавала курса на акциите от железопътните линии, заемайки срещу тях големи суми. „Джей Кук и Ко“, която финансираше Северната тихоокеанска железопътна линия, беше правила всичко възможно да построи сама тази огромна трансконтинентална мрежа. И тъй като отдавна играеше тази игра, сега естествено и тя щеше да изпадне в трудно положение. Още след първите новини те щяха да продадат най-сигурните си ценни книжа — държавни облигации и други от този род, за да спасят ония, които биха могли да разиграват на борсата. Усетили възможността за лесна печалба, „мечките“ веднага щяха да започнат да подбиват цените и да препродават всякакъв вид акции. Но той не би посмял да постъпи тъка — веднага щеше да си счупи гръбнака. На него му беше нужно време. Ако можеше да спечели време — три дни, седмица, десет дни, бурята сигурно щеше да го отмине.