Финансист

Като изключим големите автори, в литературата най-често ни се представя един-единствен образ на жената любовница — коварна, пресметлива, хитра прелъстителка, която изпитва наслада от умението си да примамва в клопките си мъжете. Вестниците и разните книжки, посветени на морални въпроси, с фанатично усърдие поддържат тази представа. Сякаш бог е установил някаква цензура над живота и я е поверил в ръцете на най-консервативните хора. А всъщност съществува н друг вид любовна връзка, която няма нищо общо с грубата пресметливост. В повечето случаи тя не се гради върху коварство и измама. Обикновено силно влюбената, ръководена от чувствата жена в помислите си е чиста като дете и всеотдайността й няма граници; докато обича, тя не може да бъде друга. Но оскърбят ли чувството й, „и адът би се смаял от яростта й“. Жертвоготовността, отстъпчивостта, грижовността обаче са най-присъщите достойнства на любовницата. И тъкмо тяхната липса в законния брак обикновено го подкопава. Всеки — и мъж, и жена, е готов да коленичи благоговейно пред подобна всеотдайност. А всеотдайността винаги получава признание в живота, тя е свързана с най-хубавото в изкуството, с онази широта на духа, която е най-характерният белег на съвършената картина, на съвършената сграда, на съвършената скулптура, на съвършеното украшение. Това е способността безрезервно да раздаваш себе си, собствената си красота. Вълнението на Ейлийн тази вечер потвърждаваше всичко това.

Докато следваше Бътлър по стълбата, Каупъруд тревожно прехвърляше наум всички подробности около предстоящия си ход.

— Заповядайте, седнете! Ще пийнете ли нещо? Да, да, сетих се, вие не пиете. Вземете си тогава пура! Е, какво ви е обезпокоило толкова тази вечер?

Откъм отдалечените, гъсто населени квартали на града се дочуваха гласовете на вестникарчетата: „Извънредно издание! Извънредно издание! Новини за големия чикагски пожар! Чикаго гори!“

— Ето кое — отвърна Каупъруд, вслушвайки се във виковете. — Нима не знаете новината?

— Не. Каква новина?

— За големия пожар в Чикаго.

— О! — възкликна Бътлър, без да разбира все още значението на събитието.

— Гори търговският център, мистър Бътлър — продължи мрачно Каупъруд, — и аз мисля, че утре това ще предизвика сътресение на борсата тук. Ето защо исках да се видя с вас. Как стои въпросът с вашите капиталовложения? Защитени ли са?

По израза на Каупъруд Бътлър изведнъж разбра, че става нещо много лошо. Отпусна се назад в голямото кожено кресло и закри устата и брадичката си с едрата си длан. Над масивните кокалчета на ръката му, над месестия нос проблясваха под рунтавите вежди неговите големи очи. Острата му сива коса беше равно и късо подстригана.

— Ето какво било! — каза той. — И вие очаквате утре неприятности. А как са вашите работи?

— Общо взето, са наред, струва ми се, стига утре финансистите в нашия град да не изпаднат в паника. Утре или още тази вечер дори трябва да се предприеме нещо. Изправени сме пред истинска криза. Вие по-добре от мен го разбирате, мистър Бътлър. Тази криза едва ли ще трае дълго, но докато трае, може да нанесе доста вреди. Утре акциите ще спаднат с десет или петнайсет пункта още с отварянето на борсата. Банките ще поискат незабавно погасяване на заемите, освен ако не се вземат мерки това да бъде предотвратено. Никой обаче не е в състояние да се пребори сам. Трябва да се намесят повече хора. Вие с мистър Симпсън и мистър Моленхауър например бихте могли да убедите едрите банкери да се обединят, за да стабилизират пазара. Атаката ще бъде насочена главно срещу трамвайните линии — срещу всички линии без изключение. Ако не бъдат подкрепени акциите им, курсът рязко ще спадне. Знам, че отдавна имате значителни вложения в трамвайните компании. Тъкмо затова си помислих, че вие и мистър Моленхауър, а може би и някои други бихте пожелали да предприемете нещо. Ако не го направите, нека си призная, моето положение силно ще се утежни. Не съм достатъчно силен, за да се боря сам.

Той напрегнато мислеше как да разкрие цялата истина за Стенър.

— Да, лошо, много лошо — каза Бътлър спокойно и някак разсеяно. Той мислеше за собствените си работи. Паниката естествено щеше да се отрази и на него, но той не беше в такова затруднено положение. Не го заплашваше фалит. Можеше да загуби известна сума, но не много голяма, преди да успее да си уреди нещата. И все пак не му се искаше да губи каквито и да било пари.

— Защо сте в такова тежко положение? — попита изненадан той. Чудеше се с какво атаката срещу трамвайните линии може да засегне Каупъруд, и то така сериозно. — Да не би да имате вложения в някоя от линиите?

Пред Каупъруд сега стоеше дилемата да излъже ли, или да каже истината, но той се побоя да прибегне до лъжата. Ако не успееше да спечели благоволението и подкрепата на Бътлър, можеше да фалира, а в такъв случай истината неизбежно щеше да излезе наяве.

— Най-добре ще е да ви призная всичко, мистър Бътлър — каза той, осланяйки се на симпатиите на стареца, и го погледна с оная увереност, която толкова много се харесваше на Бътлър.