Финансист

— Току-що идва Каупъруд — каза той на Оуен, който напоследък бързо навлизаше в тънкостите на финансовото изкуство и разбираше от политически и обществени въпроси повече от баща си, само че не притежаваше неговото обаяние. — Каза, че е доста затруднен. Чуваш ли? — продължи той, когато отдалеч долетяха викове: „Извънредно издание! Извънредно издание!“ — Чикаго гори и утре на борсата ще има небивало вълнение. Голяма част от нашите акции от трамвайните линии са разпръснати в различни банки. Ако не вземем бързи мерки, могат да поискат да си погасим заемите. Това трябва да бъде първата ни грижа сутринта. Депозирал съм при Каупъруд сто хиляди долара, но той ме моли да не си ги искам, а и Стенър имал при него някаква сума, както ми каза.

— Стенър? — възкликна учудено Оуен. — И той ли се бърка в борсовите игри? — Съвсем наскоро Оуен бе дочул разни слухове относно Стенър и някои други лица, но не беше им повярвал и още не беше споделил нищо с баща си. — Колко пари има той у Каупъруд?

Бътлър се позамисли.

— Боя се, че доста — отвърна най-сетне той. — Всъщност много са — около петстотин хиляди долара. Ако това се разчуе, мисля, че ще се вдигне голям шум.

— Охо — възкликна изненадан Оуен. — Петстотин хиляди долара! Господи! Нима искаш да кажеш, татко, че Стенър е заграбил петстотин хиляди долара? Никога не бих помислил, че е толкова умен, за да направи подобно нещо. Петстотин хиляди долара! Наистина ще се вдигне голям шум, ако се разчуе.

— Хайде, хайде, не бързай толкова! — отвърна Бътлър, опитвайки се да си представи как се е развила цялата работа, че да се стигне до такъв край. — Не знаем всички обстоятелства, не знаем дали е имал намерение да вземе толкова много. Все още е възможно нещата да се уредят. Парите са вложени. Каупъруд не е фалирал. Сумата може да бъде възстановена. Трябва да помислим какво да се направи, за да бъде спасен. Ако ми е казал истината, а досега не съм чувал да е лъгал някого, той може да устои само при условие че утре акциите на трамвайните линии не спаднат твърде рязко. Ето защо искам да се срещна с Хенри Моленхауър и Марк Симпсън. Те също притежават акции от трамвайните линии. Каупъруд ме помоли да ги убедя да поискат от банкерите да се обединят и да не допуснат да настъпи паника на борсата. Той предполага, че можем да предотвратим искането за погасяване на заемите ни, ако започнем да купуваме акции от трамвайните линии, за да задържим цената им.

Оуен бързо прехвърляше в ума си различни факти от досегашната дейност на Каупъруд — поне тези, които знаеше. Той смяташе, че Каупъруд трябва сам да понесе сътресенията на борсата. Беше убеден, че не Стенър, а той е виновен за създалото се затруднение. Странно му беше, че баща му не вижда това и не се възмущава.

— Разбираш ли каква е цялата работа, татко — каза той възбудено след малко. — Каупъруд е използвал парите на Стенър, за да купува акции, и затова сега е затруднен. Ако не беше пожарът, щеше да спечели много чрез тези пари и да се измъкне безнаказано, но сега иска вие със Симпсън и Моленхауър да го спасявате. Не е лош човек и аз имам добро чувство към него, но ще постъпиш неразумно, ако направиш това, което той иска от тебе. Вече е взел повече, отколкото му се полага. Онзи ден чух, че притежава линията на Фрънт Стрийт и по-голямата част от линиите на Грийн и Коутс и че двамата със Стенър са собственици на линията по Седемнайсета и Деветнайсета улица, но не го повярвах. Канех се да те питам за това. Мисля, че Каупъруд притежава лъвския пай. Стенър е само пионка, а той го разиграва както си иска.

В гласа на Оуен прозвучаха нотки на алчност и неприязън. Каупъруд трябваше да бъде наказан, да бъде принуден да продаде акциите си, да бъде изваден от играта с трамвайните линии, която Оуен мечтаеше сам да поеме.

— Да ти призная — каза мрачно и замислено Бътлър, — винаги съм смятал този млад човек за способен, но не съм допускал, че е чак толкова способен. Виж каква игра е започнал! Пък и на тебе умът ти сече! Е, ако премислим добре всичко, ще оправим работата. Има обаче и нещо друго. Не бива да се забравя Републиканската партия. Знаеш, че нейният успех е и наш успех. — Бътлър млъкна и погледна сина си. — Ако Каупъруд фалира и парите не бъдат върнати… — Той сякаш се разсея и не довърши мисълта си. — Всъщност мен ме тревожи главно въпросът със Стенър и градската хазна. Не се ли предприеме нещо, партията ще има сериозни затруднения през есента, а това ще се отрази и на нашите договори. Не забравяй, че през ноември предстоят избори. Питам се, дали не трябва да си поискам тези сто хиляди долара. Ще ми трябват доста пари, за да покрия заемите си утре.