Финансист

От психологическа гледна точка беше странно, че Бътлър едва сега започваше да осъзнава истинските трудности на положението. Той дотолкова се бе повлиял от убедителния начин, по който Каупъруд излагаше исканията си, и от симпатията си към него, че по време на разговора им дори не се беше замислил до каква степен предстоящите събития засягаха и самия него. Едва сега, навън, в хладната вечер, докато разговаряше с Оуен, който имаше собствени амбиции и съвсем не беше склонен да проявява сантименталност по отношение на Каупъруд, Бътлър започна да отрезвява и да вижда нещата в истинската им светлина. Трябваше да признае, че Каупъруд е компрометирал сериозно Републиканската партия и градската хазна, че по този начин е навредил и на личните му интереси. Въпреки това той продължаваше да изпитва симпатия към него. В никакъв случай не беше склонен да го изостави. Отиваше да се срещне с Моленхауър и Симпсън, за да защити и Каупъруд, и Републиканската партия, и себе си. И все пак скандалът си беше скандал. Мразеше тези неща, възмущаваше се. Ах, този млад негодник! Кой би могъл да допусне, че ще се окаже толкова хитър! Но дори и сега Бътлър продължаваше да го харесва и смяташе, че трябва да направи нещо, за да му помогне, стига това да е възможно. Ако и останалите проявяха благосклонност към Каупъруд, би могъл дори да изпълни молбата му и да не си иска своите сто хиляди долара, докато не му бъдат крайно необходими.

— Чудя се защо трябва да се тревожиш повече от Моленхауър и Симпсън, татко — каза след малко Оуен. — Ако вие тримата искате да му помогнете, помогнете му, но не мога да разбера защо. Знам, че ако тази работа се разкрие сега, ще има лошо отражение върху изборите, но тя би могла и да се потулва дотогава, нали? Акциите ти от трамвайните линии са много по-важни от тези избори и ако ти съумееш да вземеш в ръцете си цялата трамвайна мрежа, няма да е нужно да се тревожиш за каквито и да било избори. Съветвам те да си поискаш утре стоте хиляди долара, за да посрещнеш евентуалното падане на курса. Това може да предизвика фалита на Каупъруд, но на теб няма да ти навреди. Открива се възможност да изкупиш на борсата неговите акции. Няма да се учудя, ако той побърза да дойде при теб и сам ти предложи да ги купиш. Трябва да накараш Моленхауър и Симпсън да сплашат Стенър, за да не заема повече пари на Каупъруд. Не го ли направиш, Каупъруд сигурно ще му поиска още. А Стенър и без това е затънал доста. Ако Каупъруд не пожелае да продаде акциите си, какво от това, той при всички случаи ще фалира и тогава ти ще можеш да купиш на борсата толкова от тях, колкото и всеки друг. Мисля обаче, че сам ще ги разпродаде. И за петстотинте хиляди долара на Стенър не си заслужава да се тревожиш. Никой не го е карал да ги дава. Нека се оправя сам. Интересите на партията може и да пострадат, но за това ще мислиш по-късно. Ти и Моленхауър ще внушите на вестниците да не публикуват нищо, докато не минат изборите.

— По-кротко, по-кротко! — възпря го старият предприемач и продължи да мисли напрегнато.

ГЛАВА XXV

Хенри А. Моленхауър живееше в един квартал на града, почти толкова нов, колкото и кварталът на Бътлър — на Саут Брод Стрийт, близо до наскоро построената красива сграда на една библиотека. Къщата беше обширна и много характерна за вкуса на новите богаташи от ония години. Беше четириетажна, от жълти тухли и бял камък; трудно можеше да бъде причислена към някакъв архитектурен стил, но беше красива. Широко стълбище водеше към голяма площадка с богато украсена входна врата; от двете страни на вратата имаше тесни прозорци и кокетни небесносини жардиниери. И двайсетте стаи на къщата бяха с паркет и дървена ламперия, доста скъпи по онова време. Влизаше се в голям салон, а в съседство с него бяха разположени просторна гостна и облицована с дъбова ламперия голяма столова. На втория етаж имаше стая за музикални занимания, предоставена на трите амбициозни дъщери на Моленхауър, библиотека, личен кабинет за Моленхауър, будоар и баня за жена му, и оранжерия.