Финансист

— Не мога да говоря от името на сенатора, разбира се — продължи замислено Моленхауър. — Не знам как той ще погледне на случая. Що се отнася до мен обаче, аз съм готов да направя каквото мога, за да се поддържа курсът на акциите, стига това да бъде от полза. Естествено ще го направя, за да защитя и собствените си интереси. Най-важното сега е да помислим как да предотвратим публичния скандал, докато минат изборите, в случай че мистър Каупъруд фалира. Не сме сигурни обаче дали нашият опит да поддържаме курса ще излезе сполучлив.

— Да, наистина — отвърна мрачно Бътлър.

Оуен вече съвсем ясно виждаше предстоящата гибел на Каупъруд. В този момент се звънна. Една прислужница, поела задълженията на отсъстващия иконом, съобщи, че е дошъл сенаторът Симпсън.

— Тъкмо човекът, който ни трябва — каза Моленхауър. — Поканете го да се качи. Сега ще разберем какво мисли и той.

— Може би е най-добре да ви оставя сами — обърна се Оуен към баща си. — Ще потърся мис Каролайн. Дано се съгласи да ми изпее нещо. Ще те почакам, татко — добави той.

Моленхауър му се усмихна насърчително и когато Оуен излизаше, влезе сенаторът Симпсън.

Щат Пенсилвания се славеше е немалко интересни личности, но една от най-ярките сред тях беше сенаторът Симпсън. За разлика от двамата мъже, които го посрещнаха радушно и му стиснаха ръка, той имаше доста непредставителна външност. Не беше висок, лицето му беше суховато, челюстта му не беше така мощна и издадена напред както у другите двама. Не гледаше така открито и откровено като Бътлър, нито така предизвикателно като Моленхауър, но очите му излъчваха проницателност, каквато не се долавяше в погледа на нито един от двамата му събеседници. Странни бяха тези очи — малко хлътнали, раздалечени, пронизващи, магнетични. Приличаха на очите на котка, която дебне от тъмното своята жертва с присъщото на котешката порода коварство. Над красивото му ниско и бяло чело се спускаше кичур черна коса, а кожата на лицето му беше бледа, почти синкава, като у хора с недобро здраве. И все пак този човек таеше една странна и непоколебима сила, която му позволяваше да властва над хората. Тази сила идваше от умението да подхранва у другите алчността с обещания за печалби и от жестокостта при разправата с всеки, който му се противопостави. Оставяше впечатление, че е благ, както и много други хора от този тип, беше отпуснат, ръкуваше се вяло, вяла беше и усмивката му, но изразителността на очите му изкупваше всичко.

— Добър вечер, Марк, радвам се да ви видя — приветства го Бътлър.

— Добър вечер, Едуард — отвърна тихо Симпсън.

— Е, сенаторе, вие май не стареете. Да ви налея ли нещо?

— Тази вечер не желая нищо, Хенри — отвърна Симпсън. — Няма да стоя дълго. Отбих се просто на път за в къщи. Жена ми е тук наблизо, у семейство Кавана и аз трябва да мина да я взема.

— Много добре, че дойдохте точно сега, сенаторе — започна Моленхауър, като изчака госта да се настани и той също седна. — Бътлър тъкмо ми обърна внимание върху един малък политически проблем, възникнал, след като се видяхме с вас за последен път. Сигурно сте чули, че Чикаго гори?

— Да, Кавана току-що ми каза. Изглежда, че е доста сериозно. Мисля, че утре ще има рязко спадане на борсата.

— И аз не бих се изненадал — вметна лаконично Моленхауър.

— Ето го и вестника — каза Бътлър, когато прислужникът Джон влезе с вестника в ръка.

Моленхауър го взе и го разтвори пред всички. Това беше едно от първите извънредни издания в страната, в което с едри букви се съобщаваше, че пожарът, избухнал предишния ден в езерния град, се разширява все повече и повече.

— Наистина е ужасно — каза Симпсън. — Безкрайно съжалявам за Чикаго. Там имам много приятели. Надявам се впоследствие да науча, че положението не е чак толкова лошо, колкото изглежда сега.

Независимо от обстоятелствата Симпсън обичаше да си служи с високопарни фрази.

— Въпросът, по който ми говореше Бътлър — продължи Моленхауър, — в известна степен е свързан с пожара. Нали знаете, че нашите градски ковчежници имат навика да дават назаем пари от хазната срещу два процента лихва?

— Да. И какво? — попита Симпсън.

— Както излиза, мистър Стенър е заемал пари от хазната на младия Каупъруд от Трета улица, който се занимаваше с разпространението на градския заем.

— Какво говорите? — престори се на учуден Симпсън. — Надявам се немного?

Сенаторът, както и Бътлър, и Моленхауър, печелеше доста от същите тия изгодни заеми, като влагаше сумите в различни банки.

— Изглежда, Стенър му е заел около петстотин хиляди долара и ако Каупъруд не бъде в състояние да устои на бурята, ще се установи липсата им в хазната, а това, както знаете, няма да ни представи добре пред избирателите през ноември. Каупъруд дължи сто хиляди долара и на мистър Бътлър и тъкмо по този повод е ходил при него тази вечер. Помолил Бътлър да поговори с нас, за да му помогнем да издържи кризата. Ако това не стане — Моленхауър махна многозначително с ръка, — може и да фалира.

Симпсън опипа широката си уста с тънките си пръсти.

— Какво са правили те с тези петстотин хиляди долара? — попита той.