Финансист

Каупъруд побърза да се прибере в къщи, където завари баща си буден и в доста мрачно настроение. В разговорите си с него Франк винаги влагаше синовна топлота и нежност. Той обичаше баща си. Разбираше и уважаваше упоритите му усилия да се издигне и никога не забравяше, че като дете бе получавал от него само ласки и обич. Би могъл да погаси заема, получен от Трета национална банка срещу не особено надеждните акции от линията на Юниън Стрийт, стига курсът на борсата да не спадне прекалено рязко. Този заем той трябваше да върне на всяка цена. Но как ли можеше да спаси вложенията на баща си в трамвайните линии, които бяха нараствали успоредно с неговите и бяха достигнали вече сумата двеста хиляди долара? Акциите бяха заложени и парите бяха използвани за други сделки. На банките, отпуснали тези пари, трябваше да се дадат допълнителни гаранции. Заеми, заеми, само заеми — и отвсякъде те дърпат да ги покриваш! Да можеше само да вземе от Стенър още двеста или триста хиляди долара! Но това при сегашната ситуация би било истинско престъпление. Всичко зависеше от утрешния ден.

Настъпи и понеделникът. Утрото беше сиво и мрачно. Франк стана при първите лъчи на зората, обръсна се, облече се и през сиво-зелената пергола отиде в къщата на баща си. Той също бе на крак — през цялата нощ почти не бе мигнал. Сивите му коси бяха разчорлени, за разлика от друг път беше забравил да приглади сивите си рунтави вежди и бакенбардите. Очите му гледаха уморено, лицето му имаше пепелявосив цвят. Франк разбра, че е разтревожен. Старият човек седеше на малкото инкрустирано в стил „Бул“ писалище, което Елсуърт му бе доставил отнякъде, и правеше списък на своите активи и пасиви. Франк трепна. Не обичаше да вижда баща си разтревожен, но сега нямаше с какво да му помогне. Беше се надявал искрено, когато построиха двете къщи една до друга, че времето на грижи и тревоги е отминало баща му завинаги.

— Сметки ли правиш? — попита той непринудено и се усмихна. Искаше да окуражи баща си, доколкото може.

— Да, преглеждам ти отново, за да знам с какво разполагам, в случай че… — и той погледна изпитателно сина си, а Франк отново се усмихна.

— Няма място за тревога, татко. Нали ти казах, че уредих с Бътлър и останалите да поддържат курса. Ривърс, Таргул и Хари Елтиндж ще ми помогнат да продам акциите си на борсата, а от тях по-опитни в тази работа няма. Те ще следят внимателно развитието на положението. В случая не мога да натоваря с тази задача Ед и Джо, защото в момента, в който те започнат да продават, всеки ще разбере какво става с мен. Моите хора ще играят ролята на „мечки“ и ще понижават курса на акциите, но не прекалено. Трябва да успея да продам достатъчно акции при десет пункта понижение, за да получа петстотин хиляди долара. Не е изключено това да е и границата на понижението. Нищо не се знае. Курсът няма безкрайно да пада. Да можех само да предвидя какво ще направят големите застрахователни компании! Сутрешните вестници не са дошли, нали?

Той понечи да позвъни, но се досети, че слугите сигурно не са станали още. Отиде сам до входната врата. Там намери „Прес“ и „Пъблик Леджър“, все още влажни от печатарското мастило. Взе ги и погледна бързо първите страници. Лицето му помръкна. Почти цялата първа страница на „Прес“ беше заета от голям план на Чикаго, в който преобладаваше черният цвят. Планът изглеждаше доста траурен. Черното обозначаваше изгорялата част на града. Каупъруд никога досега не беше виждал толкова ясен и точен план на Чикаго. С бяло бяха отбелязани само езерото Мичиган и река Чикаго, която разделяше града на три почти еднакви части — северна, западна и южна. Каупъруд веднага забеляза, че градът е проектиран странно, подобно донякъде на Филаделфия и че търговският район, обхващащ площ от две или три квадратни мили, бе разположен там, където се съединяваха трите части на града, южно от главното корито на реката, която след събирането на югозападния и северозападния ръкав се вливаше в езерото. Според отпечатания във вестника план целият този огромен централен район беше изгорял. „Чикаго е изпепелен“, гласеше изписаното с едри черни букви заглавие. По-нататък се описваха страданията на останалите без покрив, съобщаваше се броят на загиналите, както и на онези, които бяха загубили състоянието си. Коментираха се евентуалните последици върху източните щати, изразяваха се опасения, че застрахователните компании и фабрикантите сигурно няма да могат да посрещнат тежките загуби.

— По дяволите! — измърмори мрачно Франк. — Как бих искал да съм извън тази борсова игра! Съжалявам, че изобщо се захванах с нея!

Той се върна в салона и внимателно изчете съобщенията в двата вестника.