Финансист

— Качвай се бързо в двуколката, Джордж! — каза той. — Искам да поговорим за нещо много важно. В телеграмата ти съобщих, че е вероятно да настъпи паника. И тя настъпи. Няма нито миг за губене. Акциите рязко спаднаха и аз съм принуден да погасявам повечето от заемите си. Искам да знам ще ми заемеш ли за няколко дена още триста и петдесет хиляди долара при четири или пет процента лихва. После ще ти върна всичко наведнъж. Тези пари са ми крайно нужни. Ако не ги набавя, сигурно ще фалирам. А на теб ти е ясно какво означава това, нали, Джордж? Всичките ми средства до последния долар ще бъдат замразени. Твоите акции от трамвайните линии ще бъдат също замразени заедно с моите. Няма да бъда в състояние да ти ги дам, за да ги реализираш, и тогава ще се разкрие истината за заемите ми от хазната, което ще бъде крайно неприятно. Ти не можеш сам да върнеш парите, а добре знаеш какво означава и това. Ще загазим и двамата. Искам ти да се измъкнеш невредим, но не мога да го направя без твоя помощ. Снощи бях при Бътлър във връзка с една сума, която беше депозирал при мене, а правя всичко възможно да намеря пари и от други източници. Боя се обаче, че няма да се спася, ако ти не ми помогнеш.

Каупъруд замълча. Той бързаше да изложи всичко кратко и ясно, преди Стенър да успее да му откаже, като го накара да осъзнае колко тежко е и неговото положение.

Всъщност онова, в което Каупъруд с присъщата си прозорливост се бе усъмнил, се оказа вярно. Бяха успели преди него да се доберат до Стенър. Още предната вечер, веднага след като Бътлър и Симпсън си бяха отишли, Моленхауър бе извикал своя доверен и много обигран секретар Абнър Сенгстак и му бе възложил да разучи къде се намира Стенър. Сенгстак бе изпратил дълга телеграма на Стробик, който беше заедно със Стенър, нареждайки му да предупреди ковчежника за евентуалните действия на Каупъруд. Вече се знаело за липсата в хазната. Сенгстак щял да посрещне Стенър и Стробик на гарата в Уилмингтън (за да попречи на Каупъруд пръв да се види със Стенър) и тогава подробно щял да им обясни състоянието на нещата. Не бивало да се отпускат повече никакви пари, иначе щяло да се стигне до съд. Преди да се види с някой друг, Стенър трябвало да се срещне с Моленхауър. След като получи от Стробик телеграма, с която той му съобщаваше, че възнамеряват да пристигнат на следващия ден по обяд, Сенгстак отиде да ги посрещне в Уилмингтън. Ето защо Стенър не се озова направо в търговската част на града, а слезе на гарата в Западна Филаделфия с намерението да се отбие в къщи да си смени дрехите и да отиде при Моленхауър, преди да се срещне с Каупъруд. Той беше силно изплашен и се нуждаеше от време, за да размисли.

— Не мога да го направя, Франк — умолително и жаловито каза той. — Аз и без това съм затънал до уши. Секретарят на Моленхауър ни посрещна още в Уилмингтън, за да ме предупреди да не правя тъкмо това. А и Стробик е против. Те знаят колко пари ми липсват. Или ти, или някой друг им го е казал. Не мога да действам против желанието на Моленхауър, в известна степен дължа на него всичко, което имам. Той ме назначи на това място.

— Слушай, Джордж, каквото и да предприемеш, не позволявай някаква наивна политическа лоялност да пречи на трезвата ти преценка. Твоето положение е не по-малко сериозно от моето. Ако сега не направиш нещо за себе си заедно с мен, никой няма да ти помогне — нито сега, нито после. Никой! А после вече ще е късно. Аз го разбрах снощи, когато ходих при Бътлър да искам помощ и за двама ни. Те знаят за нашите вложения в трамвайните линии и ще се стремят да ни смажат. Там е цялата работа. Вълчи са законите в тази игра, особено при положение като сегашното, и само от нас зависи дали ще победим, или ще ни победят — ето в това искам да те убедя. Моленхауър се интересува от теб точно толкова, колкото и от този уличен фенер. Той не се тревожи за парите, които си ми дал, за него е важно кой е спечелил нещо чрез тях и какво. Те знаят, че ние притежаваме акции от трамвайните линии, и искат да ни ги измъкнат от ръцете. Постигнат ли го, няма да се занимават повече нито с теб, нито с мен. Не разбираш ли? А загубим ли тъкмо тия акции, ние ще се провалим — и ти, и аз. И никой няма да си мръдне пръста заради нас — по политически или по каквито и да било други съображения. И това е самата истина, Джордж, разбери го! Преди да решиш дали да постъпиш така, както ти нарежда Моленхауър, трябва добре да размислиш.