Финансист

— Не мога, Франк — каза накрая с немощен глас Стенър. Суровото и властно лице на Моленхауър стоеше пред очите му и го караше да забравя дори и грижата за бъдещото си финансово положение. — Трябва да размисля. Не мога да го направя веднага. Със Стробик се разделихме тъкмо преди да се срещна с теб и той…

— За бога, Джордж — възкликна презрително Каупъруд. — Не ми говори за Стробик! Какво общо има той с нашите работи? Мисли за себе си! Мисли за това, какво ще стане с теб! Погрижи се за твоето бъдеще, остави го Стробик!

— Ясно ми е, Франк — отвърна жаловито Стенър, — но не мога да се реша. Честна дума, не мога. Ти самият каза, че не си сигурен дали ще успееш да си оправиш нещата, а искаш още триста хиляди. Това са много пари. Не мога, Франк. Наистина не мога. Не е редно. А и трябва първо да поговоря с Моленхауър.

— По дяволите, стига с тия глупости! — избухна гневно Каупъруд, поглеждайки го с нескрито презрение. — Добре, върви! Срещни се с Моленхауър! Нека той да ти каже как да прережеш собственото си гърло за негова изгода. Не е редно да ми дадеш още триста хиляди долара, а е редно да оставиш незащитени взетите вече от хазната петстотин хиляди долара и да ги загубиш! Така ли? Това ли искаш да направиш? Да ги загубиш и заедно с тях и всичко останало? Да ти кажа, Джордж, ти си се побъркал. Допускаш едно-единствено нареждане на Моленхауър да те изплаши до смърт и си готов да рискуваш и имуществото си, и репутацията си, и положението си — всичко. Даващ ли си ясна сметка какво ще стане, ако аз фалирам? Ще те осъдят, Джордж, уверявам те. Ще те пратят в затвора. Този твой приятел Моленхауър, който побърза да ти нареди какво да не правиш сега, ще бъде последният човек, който ще си мръдне пръста за теб, когато загазиш. Погледни ме в очите и ми кажи — не съм ли ти помагал? Не съм ли водил добре работите ти досега? Какво те прихвана изведнъж? От какво се уплаши?

Стенър тъкмо се канеше да отговори нещо, разбира се, все така неуверено, когато вратата се отвори и влезе главният му помощник Албърт Стайърс. Стенър беше толкова объркан, че изобщо не го забеляза, но Каупъруд се обърна към него и непринудено го попита:

— Какво има, Албърт?

— Мистър Сенгстак е дошъл от името на мистър Моленхауър да се срещне с мистър Стенър.

Като чу страшното за него име, Стенър клюмна съвсем и заприлича на увехнал лист. Каупъруд забеляза това и разбра, че последната му надежда да получи тристате хиляди долара пропада може би окончателно. Но все още нямаше намерение да се предаде.

— Добре, Джордж — каза той, щом Албърт излезе, за да предаде на Сенгстак, че Стенър ще се види с него след малко, — всичко ми е ясно. Този човек те е хипнотизирал. Ти вече не можеш да действащ по собствена воля — прекалено си уплашен. Ще те оставя на мира засега. И пак ще се върна. Но, за бога, ела на себе си! Размисли добре! Казах ти какво ще стане, ако не направиш това, което искам от теб. Направиш ли го, ще бъдеш независим и богат. Не го ли направиш, чака те затвор.

След като реши да опита още веднъж да получи пари от някои банкери и борсови посредници, преди да отиде при Бътлър, той излезе бързо, скочи в двуколката, която го чакаше отвън — красиво, малко, боядисано в жълто лъскаво возило с ресори, с жълта кожена седалка, теглено от млада и напета дореста кобила, — и взе да обикаля от врата на врата, хвърляйки небрежно поводите и изкачвайки тичешком стъпалата към банки и посреднически кантори.