Финансист

На път към търговския център Бътлър прехвърляше малко хаотично и непривично бързо през мудния си ум всички всевъзможни последици от това неочаквано, печално и тревожно откритие. Нима Каупъруд се е наситил вече на жена си? Защо е трябвало да посяга тъкмо на неговия (на Бътлър) дом и да установява тази недостойна тайна връзка? Имаше ли вина и Ейлийн? Тя не беше глупава. Би трябвало да знае какво върши. Беше добра католичка или поне беше възпитана в такъв дух. През всичките тези години редовно се бе изповядвала и причестявала. Наистина Бътлър беше забелязал, че напоследък тя доста често намираше оправдания да си остава у дома в неделните дни, но все пак посещаваше черквата. А сега, сега… Тук той стигаше до задънена улица и мислено се връщаше към първопричината на нещата и започваше всичко отново.

Изкачи бавно стълбите към кантората си. Влезе, седна и отново потъна в мисли. Мина десет часът, мина и единайсет. Синът му на няколко пъти се опита да го занимае с някакъв важен въпрос, но като разбра, че той продължава да бъде в лошо настроение, го остави да си размишлява на спокойствие. Стана дванайсет часът, после един. Бътлър продължаваше да седи на същото място и да мисли, когато му съобщиха, че е дошъл Каупъруд.

След като не намери Бътлър у дома му, а не успя да зърне и Ейлийн, Каупъруд бързо се отправи към кантората на предприемаческата компания „Едуард Бътлър“, която в същото време се занимаваше и с някои от вложенията на Бътлър в трамвайните линии. Фирмата заемаше партерния етаж, който бе разделен на обичайните канцеларски помещения за счетоводителите, за пътните надзиратели, за касиера и така нататък. Оуен и баща му имаха в дъното малки, но красиво подредени кабинети, където се сключваха всички важни сделки на компанията.

Странно, но по някаква интуиция, която толкова често предшества една или друга неприятност, Каупъруд мислеше тъкмо за Ейлийн, докато пътуваше. Мислеше за връзката си с нея и за обстоятелството, че сега отива при баща й да търси помощ. Докато се изкачваше по стълбите, изпита някакво лошо предчувствие, но тъй като беше човек със силен характер, не си позволи да му се поддаде. Само един поглед към Бътлър му бе достатъчен, за да разбере, че нещо не е наред. Старият предприемач не го посрещна с обичайното дружелюбие, погледът му беше мрачен, от лицето му лъхаше студенина, каквато Каупъруд не си спомняше да бе долавял преди. Той веднага разбра, че има и нещо друго освен намерението да му откаже помощ и да си поиска парите. Какво ли може да е? Ейлийн? Сигурно е тя. Навярно някой му е намекнал нещо. Често ги бяха виждали заедно. Е, дори и така да е, не може да се докаже. А от него Бътлър няма да разбере нищо. Но парите? Тях сигурно ще си ги поиска. За допълнителен заем очевидно беше излишно да отваря дума.

— Дойдох да ви видя във връзка с парите, които ви дължа, мистър Бътлър — каза направо Каупъруд с обичайната си непринуденост. Нито поведението, нито лицето му издаваха, че е забелязал промяната.

Бътлър, който беше сам в стаята — Оуен се намираше в съседното помещение, — го изгледа мрачно изпод рунтавите си вежди.

— Тези пари ще ми трябват — каза рязко той.

Някакъв отдавна неизпитван ирландски гняв заклокочи в гърдите му при вида на този самоуверен и хладнокръвен похитител на честта на неговата дъщеря и той го погледна заплашително право в очите, като си помисли за тяхната непристойна връзка.

— От начина, по който се развиха нещата тази сутрин, разбрах, че може би наистина ще ви трябват — отвърна със спокоен глас и без да трепне Каупъруд. — Доколкото мога да преценя, положението е сериозно.

— Да, сериозно е и няма скоро да се оправи, струва ми се. Държа да прибера още днес всичко, което имам да вземам. Не мога да чакам.

— Разбирам ви — отвърна Каупъруд, който усещаше, че разговорът може да тръгне в опасна посока. Старият човек явно беше ядосан. По някаква причина той го дразнеше с присъствието си, нещо повече: предизвикваше гнева му. Каупъруд вече беше сигурен, че е заради Ейлийн, че Бътлър или е научил, или подозира нещо. Най-добре беше да се престори, че има бърза работа, и да приключи срещата. — Съжалявам. Очаквах да получа отсрочка, но какво да се прави. Ще набавя парите и ще ви ги изпратя веднага.

Той се обърна и бързо тръгна към вратата.

Бътлър стана. Беше възнамерявал да проведе срещата по съвсем друг начин, да разобличи, дори да удари този човек. Беше се канил да подхвърли някаква предизвикателна забележка, която да накара Каупъруд да му отвърне, и тогава той открито да го обвини. Но Каупъруд си бе отишъл — спокоен и самоуверен както винаги.

Старият човек беше объркан, разочарован и разярен. Той отвори малката врата, която водеше към съседната стая, и извика:

— Оуен!

— Да, татко.

— Прати някого в кантората на Каупъруд за парите.

— Значи реши да си ги поискаш?

— Да.