Финансист

— Нека не говорим повече за това сега, дъще — каза той уморено. — Ти ми беше много скъпа през всичките тези години и ми е трудно да повярвам, че си извършила нещо лошо. И не искам да повярвам, бог ми е свидетел. Вече не си малка и ако вървиш по лош път, не бих могъл да направя нищо, за да те спра. Мога да те изгоня, както биха постъпили много бащи, не желая обаче да прибягвам до такава мярка. Но ако наистина вършиш нещо лошо — той вдигна ръка, за да възпре опита на Ейлийн да възрази, — запомни, че рано или късно ще открия истината и Филаделфия ще стане тясна за мен и за човека, който ми нанесе това оскърбление. Ще го пипна — възкликна яростно той и се изправи, — ще го пипна и тогава…

Бътлър извърна почервенялото си от гняв лице към стената и Ейлийн веднага разбра, че към всички други неприятности, които можеха да се струпат върху главата на Каупъруд, му се прибавяше и битка с баща й. Дали заради това Франк се бе държал така хладно с нея предишната вечер?

— Майка ти би умряла от мъка само при мисълта, че някой може да каже нещо срещу теб — продължи Бътлър с разтреперан глас. — Този човек има семейство — жена и деца. Нямаш право да вършиш нещо, което ще ги нарани. Те и без това ще имат достатъчно неприятности в най-близко време, ако не се лъжа. — Бътлър леко стисна зъби. — Красиво момиче си. Млада си. Богата си. Десетки млади хора биха се гордели да те направят своя съпруга. Мисли, каквото мислиш, прави, каквото правиш, но не си пропилявай живота. Не лишавай душата си от безсмъртието на праведните. Не разбивай сърцето ми.

У Ейлийн беше развито чувството за състрадание и сега, раздвоена между обичта към баща си и любовта към Франк, беше готова да се разплаче. Тя от все сърце жалеше баща си, но и предаността й към Франк беше непоколебима. Искаше да каже още нещо, да продължи да отхвърля обвиненията, но разбра, че е безполезно. Баща й знаеше, че лъже.

— Добре, наистина няма смисъл да говорим повече, татко — каза тя и стана. Навън светлината на деня чезнеше. Входната врата долу хлопна, а това означаваше, че се е прибрал някой от братята й. Ейлийн вече нямаше желание да се разходи до библиотеката. — Едва ли ще ми повярваш, но още веднъж искам да ти кажа, че съм невинна.

Бътлър вдигна голямата си ръка, за да я накара да замълчи. Тя разбра, че баща й знае за тайната й връзка и че е излишно този мъчителен разговор да продължава повече. Обърна се и си излезе силно притеснена. Бътлър изчака стъпките й да заглъхнат долу в хола.

Стана. И отново сви големите си юмруци.

— Негодник! — възкликна той. — Негодник! Ще го прогоня от Филаделфия, дори това да ми струва и последния долар, който имам.

ГЛАВА XXVII

За пръв път в живота си Каупъруд се срещаше с един интересен психологически феномен — оскърбеното родителско чувство. Не беше съвсем сигурен какво точно бе разгневило така силно Бътлър, но се досещаше, че причината е Ейлийн. И той самият беше баща. Не виждаше у сина си Франк младши някакви особени достойнства. Но към малката Лилиан с нейното изящно крехко телце, с русата коса, която като ореол обгръщаше главицата й, той имаше голяма слабост. Тя обещаваше да стане очарователна жена и той щеше да направи всичко възможно, за да й осигури добро бъдеще. Често я наричаше гальовно „моето мъниче“ с „оченца мъниста“, с „краченца котешки лапички“, с „шепички петачета“. Детето обожаваше баща си, не пропускаше случай да застане до стола му в библиотеката, във всекидневната, в трапезарията или до бюрото в кабинета и да му задава всевъзможни въпроси.

Чувството към собствената му дъщеря му помагаше да разбере какво изпитва Бътлър към Ейлийн. Той се питаше как ли би постъпил, ако неговата малка Лилиан беше на годините на Ейлийн и с нея се случеше подобно нещо, и си отговаряше, че едва ли би страдал толкова и едва ли би карал и нея да страда. Родителите трудно могат да налагат своята воля на децата си, които в по-голяма или в по-малка степен водят свой собствен живот, освен ако самите деца не са по природа послушни и склонни да се подчиняват.

Франк мрачно се усмихна при мисълта какъв порой от удари му бе нанесла съдбата в последно време. Пожарът в Чикаго, злополучното отсъствие на Стенър в най-важния момент, безразличието на Бътлър, Моленхауър и Симпсън към участта на Стенър и към собствената му участ. А сега отгоре на всичко и вероятното разкритие на връзката му с Ейлийн. Все още не беше напълно сигурен, че наистина е разкрита, но интуицията му подсказваше, че не греши. Най-много се безпокоеше от това, как ще постъпи и какво ще каже Ейлийн, ако баща й я подложи на разпит. Да можеше да се види с нея! Нямаше обаче нито миг за губене, ако незабавно трябваше да урежда връщането на парите на Бътлър и да се подготвя да посрещне всички искания за погасяване, които щяха да му бъдат предявени днес или утре. Не успее ли да плати, трябва да обяви фалит. Ето защо реши да не мисли за гнева на Бътлър и опасността, надвиснала над Ейлийн и над самия него, и да насочи цялото си внимание към това, как да оправи финансите си.