Финансист

След последното посещение на Каупъруд Стенър бе разговарял отново със Сенгстак, а също и със Стробик и някои други — всички те бяха изпратени при него, за да му вдъхнат такъв страх, че да не си позволява повече никакви финансови операции. И наистина бяха успели да му внушат да се противопоставя на каквото и да е искане на Каупъруд. Стробик също беше доста разтревожен. Той, Уайкрофт и Хармън също бяха вземали пари от хазната — много по-малки суми, разбира се, защото не притежаваха финансовия гений на Каупъруд — и се безпокояха дали ще успеят да върнат това, което дължаха, преди да се е разразила бурята. Не беше изключено, ако Каупъруд фалираше и се установяха липсите в касата на Стенър, да се стигне до щателна проверка на целия бюджет и тогава щяха да излязат наяве и техните спекулации. Ето защо трябваше да върнат незабавно онова, което дължаха, за да не бъдат подведени под отговорност за злоупотреба.

— Отиди при Моленхауър и му разкажи всичко — посъветва Стробик Стенър малко след като Каупъруд си бе излязъл от канцеларията. — На него дължиш тази служба. Той настояваше за твоето назначаване. Разкажи му какво е положението ти и го попитай какво да правиш. Той сигурно ще ти каже как точно да постъпиш. Ако искаш да ти помогне, предложи му акциите си. Нямаш друг избор. Сам не можеш да си помогнеш. Прави, каквото правиш, но не давай на Каупъруд нито долар повече. Заради него затъна така дълбоко, че ще ти бъде трудно да изплуваш. Помоли Моленхауър да ти помогне, като накара Каупъруд да върне парите. Той може би ще успее да му повлияе.

Разговорът им продължи все в този дух и след това Стенър се втурна като обезумял към кантората на Моленхауър. Беше толкова уплашен, че едва си поемаше дъх, и беше готов да падне на колене пред този американизиран немец, пред този финансов магнат и политически деец. Ох, дано мистър Моленхауър пожелае да му помогне! Дано успее да се измъкне от тази каша, без да попада в затвора!

— Ох, господи! Ох, господи! Ох, господи! — не спираше да си повтаря той, докато вървеше. — Какво да правя?

Хенри А. Моленхауър, груб и непоколебим политически лидер, преминал през сурова житейска школа, се държеше така, както би се държал всеки като него при такива трудни обстоятелства.

Като си припомняше онова, което му беше казал Бътлър, той пресмяташе доколко би могъл да се облагодетелства от положението. Добре би било — ако е възможно, и без да се компрометира, разбира се — да вземе всички акции от трамвайните линии, които притежава Стенър. Борсовите му посредници лесно можеха да ги прехвърлят на някое подставено лице, което от своя страна щеше след това да ги прехвърли на него (Моленхауър). Стенър трябваше да бъде притиснат здраво този следобед, а въпросът за липсата от петстотин хиляди долара в хазната Моленхауър все още не знаеше как ще се реши. Ако Каупъруд не можеше да върне парите, градът естествено щеше да ги загуби, но скандалът трябваше да бъде потулен, докато не минат изборите. Освен ако останалите политически лидери не проявяха по-голямо великодушие, отколкото Моленхауър допускаше, Стенър щеше да бъде публично разобличен, арестуван, съден и осъден на затвор, а имуществото му щеше да бъде конфискувано, макар че наказанието му лесно можеше да бъде смекчено от губернатора, щом веднъж стихнеше общественото негодувание. Никак не го интересуваше въпросът, дали постъпката на Каупъруд е подсъдна. И едва ли беше. Хитър човек като него знае как да се пази. Но ако имаше някакъв начин да бъде прехвърлена вината върху Каупъруд, така че ковчежникът и партията да останат неопетнени, той не би възразил. Най-напред обаче искаше да научи всички подробности за отношенията между Стенър и младия банкер, а междувременно да присвои каквото може от Стенър.

Щом го въведоха при мистър Моленхауър, уплашеният ковчежник рухна изнемощял в едно кресло. Той беше напълно паднал духом, самообладанието и смелостта му се бяха изчерпали докрай.

— Какво има, мистър Стенър? — попита тежко и авторитетно Моленхауър, преструвайки се, че не знае причината за посещението му.

— Дойдох по въпроса за заемите, които съм давал на мистър Каупъруд.

— И какво искате да ми кажете за тях?

— Ами… той ми дължи, по-точно, дължи на градската хазна петстотин хиляди долара и аз научих, че ще фалира и че няма да може да ги върне.

— Кой ви каза това?

— Мистър Сенгстак, а после ме посети и мистър Каупъруд. Той ми каза, че му трябват още пари, иначе щял да фалира, и ми иска нови триста хиляди долара. Били му крайно необходими.