Финансист

Побърза да посети Джордж Уотърман, Дейвид Уигин, брата на жена му, който сега имаше добро материално положение, Джоузеф Зимерман, богатия търговец на манифактура, с когото бе имал делови отношения в миналото, съдията Кичън, който сам, без помощта на посредници, правеше сделки за огромни суми, щатския ковчежник Фредерик Ван Ностранд, който имаше вложения в местните трамвайни линии, и още много други. От всички, към които се обърна, един наистина не можеше да направи нищо за него, друг се страхуваше, трети алчно пресмяташе възможностите да сключи изгодна сделка за сметка на Каупъруд, четвърти бе твърде предпазлив и предпочиташе да изчака. Всички веднага се досещаха какво е истинското му положение и искаха време да размислят, а тъкмо време не достигаше на Каупъруд. Съдията Кичън се съгласи да му заеме нищожната сума от трийсет хиляди долара. Джоузеф Зимерман си позволи риска да му даде двайсет и пет хиляди. Накрая стана ясно, че ще събере общо седемдесет и пет хиляди долара, залагайки срещу тях акции с двойно по-голяма стойност; но това беше смешно малка сума. Той пресметна всичко до долар и установи, че или трябва да намери още двеста и петдесет хиляди долара освен сегашната си наличност, или да обяви своята неплатежоспособност. Това щеше да се разбере до два часа на следващия ден. Не успее ли да намери изход, ще бъде вписан като фалирал в доста главни счетоводни книги във Филаделфия.

Какъв удар за човек, който съвсем доскоро бе летял така нависоко в мечтите си! Преди всичко държеше да уреди задължението си от сто хиляди долара към Джирардската национална банка. Това беше най-важната банка в града и ако успееше да запази благоволението й, погасявайки бързо заема си, можеше да разчита на нейната подкрепа и в бъдеще, каквото и да е то. В момента обаче не виждаше как би могъл да го направи. Реши все пак след известно размишление да изпрати акциите, които съдията Кичън, Зимерман и останалите се бяха съгласили да приемат, и да вземе техните чекове или налични пари още тази вечер. След това щеше да убеди Стенър да му даде чек за шейсет хиляди долара срещу сертификатите от градския заем, конто беше купил сутринта на борсата. От тези шейсет хиляди щеше да вземе двайсет и пет хиляди, за да допълни сумата, която дължеше на банката, а на него щяха да му останат трийсет и пет хиляди.

Единственият уязвим момент на този план бе, че той можеше да представи в още по-неблагоприятна светлина манипулациите му с тези сертификати. Когато ги купи сутринта, той не ги депозира веднага в амортизационния фонд, както бе длъжен да направи (те бяха донесени в кантората му в един и половина), а веднага ги заложи, за да погаси друг заем. Това беше рискован ход, след като го застрашаваше фалит, и той не беше сигурен дали ще бъде в състояние да ги откупи.

Но при съществуващото между него и градския ковчежник споразумение (незаконно, разбира се) — разсъждаваше Каупъруд — подобна сделка би могла да изглежда допустима и почти законна, дори и той да фалира, тъй като беше задължен да се отчита пред ковчежничеството едва в края на месеца. Ако фалира и в амортизационния фонд не се открият тези сертификати, той можеше да каже, че просто е забравил да ги внесе поради навика си — и това нямаше да бъде лъжа — да изчаква определения срок за отчитане. Ето защо получаването на чек срещу тези недепозирани сертификати, дори и да не бе напълно съвместимо със закона и морала, беше оправдано от гледна точка на установената практика. При възможността градът да бъде ощетен с петстотин хиляди долара прибавянето на още шейсет хиляди нямаше да има съществено значение — загубата щеше да възлезе общо на петстотин и шейсет хиляди долара. Въпреки неотложната му нужда от пари предпазливостта на Каупъруд надделя и той реши, преди да поиска чека, още веднъж да настои пред Стенър да му даде необходимите му триста хиляди долара и ако Стенър и този път му откаже, тогава да предяви правата си. По всяка вероятност Стенър нямаше да се сети да попита дали сертификатите са внесени в амортизационния фонд или не. Ако попиташе, щеше да го излъже — и толкова.

Каупъруд се върна в кантората си, намери писменото искане на Бътлър, което бе очаквал, написа до Трета национална банка чек за сто хиляди долара, които любящият му баща беше внесъл на негово име, и го изпрати в кантората на Бътлър. Имаше и друга записка — от Албърт Стайърс, секретаря на Стенър, — с която го уведомяваше да не купува и да не продава повече сертификати от градския заем, тъй като — до второ нареждане — такива сделки нямало да бъдат признавани за валидни. Каупъруд веднага разбра кой стои в дъното на това предупреждение. Стенър, е разговарял или с Бътлър, или с Моленхауър и те са го сплашили. Въпреки това той се качи в двуколката и се отправи към канцеларията на градския ковчежник.