Финансист

„Драги господине, с настоящото искам да Ви предупредя, че Вашата дъщеря Ейлийн поддържа връзка с един неподходящ за нея човек, банкера Франк А. Каупъруд. Ако не вярвате, наблюдавайте къщата с № 931 на Северна Десета улица. И сам ще се уверите.“

Въпреки че Ейлийн се стараеше да се владее, руменината от страните й се отдръпна, за да ги залее веднага отново като гореща буйна вълна.

— Ах, каква лъжа! — възкликна тя, като погледна баща си в очите. — Да пишат за мен такова нещо! Как се осмеляват? Това е истинско безобразие!

Старият Бътлър я наблюдаваше внимателно. Той не се остави да бъде заблуден от словесния й изблик. Знаеше много добре, че ако беше наистина невинна, тя щеше да скочи на крака и да изрази с цялото си същество, рязко и категорично своето възмущение. А сега единственият видим израз на гнева й бе високомерният й поглед. И тъкмо това му даде доказателство за вината й.

— А ти откъде знаеш, дъще, че не съм изпратил някой да наблюдава къщата? — попита той, поглеждайки я изпитателно. — Откъде знаеш, че не са те видели да влизаш там?

Само тържественото обещание, което Ейлийн бе дала на своя любим, я спаси от тази уловка. Тя пребледня от уплаха, но веднага си спомни, че Франк я бе предупредил да внимава какво ще каже, ако бъде разкрита връзката им.

— Това е лъжа! — с леко треперещ глас възкликна тя. — Никога не съм била в тази къща и никой не ме е виждал да влизам там. Как можещ да ми задаваш такъв въпрос, татко?

Разкъсван между съмнението и увереността във вината на дъщеря си, Бътлър все пак не можеше да не се възхити от нейната смелост — тя така спокойно и самоуверено лъжеше, за да се защити. А красотата й още повече подсилваше неговото възхищение. Как да постъпиш с такава жена? Тя вече не беше десетгодишно момиченце, за каквото той все още продължаваше да я смята понякога.

— Не бива да твърдиш това, ако не е вярно, Ейлийн — каза той. — Не бива да лъжеш. Скверниш вярата си. Кой ще изпрати такова писмо, ако не е сигурен, че казва истината?

— Това не е вярно — настоя Ейлийн, като се преструваше на разгневена и оскърбена. — И смятам, че нямаш право да ми говориш така. Никога не съм била в тази къща и нямам нищо общо с мистър Каупъруд. Аз едва се познавам с този човек, виждала съм го съвсем случайно.

Бътлър мрачно поклати глава.

— Това е голям удар за мен, дъще. Много голям удар — каза той. — Искам да повярвам на думите ти, но много тежко ще ми бъде, ако разбера, че ме лъжеш. Не съм пращал никого да наблюдава къщата. Получих писмото едва тази сутрин. Написаното в него може и да не е вярно. И ми се иска да не е вярно. Излишно е да спорим повече. И все пак, ако писмото не лъже съвсем и ти не си отишла твърде далеч, опитай се да спасиш честта си, върни се в правия път. Помисли за майка си, за сестра си и за братята си, помисли за църквата, която те е възпитала, за доброто ни име, което трябва да пазим. Ако вършиш нещо грешно и хората във Филаделфия го научат, колкото и да е голям градът, няма да ни побере. Твоите братя трябва да си създадат положение, тяхното бъдеще е тук. Ти и сестра ти ще пожелаете да се омъжите някой ден. Как ще погледнеш хората в очите и как ще искаш да заемеш някакво място сред тях, ако вършиш това, за което пише в писмото, и то се разчуе?

Гласът на стария човек бе станал хриплив от непознатата досега, непривична за него мъка, която го бе обзела. Той не искаше да повярва, че дъщеря му има вина, макар да знаеше, че е така. Беше суров и силно религиозен човек и дългът му повеляваше да я осъди строго, но сърцето не му даваше да изпълни този дълг. Някои бащи на мое място биха изгонили дъщеря си, разсъждаваше той, други, след като се уверят напълно, сигурно биха убили Каупъруд. Но той не можеше да следва този път. Ако трябва да отмъщава, ще отмъщава с финансови и политически средства — ще прогони него, мерзавеца, а не нея. Защото не можеше дори и да помисли за някаква крайна мярка спрямо Ейлийн.

— О, татко — възкликна Ейлийн, като прибягна до немалките си артистични способности, за да се представи за обидена, — как можеш да говориш така, след като знаеш, че не съм виновна? След като те уверявам в това?

Старият ирландец прозря преструвката й и изпита дълбока мъка, защото разбра, че една от най-скъпите му надежди рухва. Той бе очаквал дъщеря му да заеме добро място в обществото, да се омъжи щастливо. Мнозина достойни млади хора биха били щастливи да се оженят за нея и тя би могла да има чудесни деца, които да го радват на старини.