Финансист

— А сега си избършете сълзите. Не искам да излизате от този кабинет разплакан. Върнете се в канцеларията си, а аз ще изпратя Сенгстак при вас. Той ще ви каже какво да правите. Изпълнявайте точно указанията му. И когато ви повикам, идвайте незабавно.

Той се изправи — едър, самоуверен, сдържан. Обнадежден от смътните обещания, които се съдържаха в думите на Моленхауър, Стенър си възвърна донякъде самообладанието. Мистър Моленхауър, великият, могъщият мистър Моленхауър, щеше да му помогне да се измъкне от безизходното положение. Все пак може би няма да се стигне дотам, че да го пратят в затвора. След малко той си тръгна — лицето му все още беше леко зачервено, но по нищо друго не личеше, че е плакал — и се върна в канцеларията си.

Три четвърти час по-късно Сенгстак го посети за втори път през този ден. Абнър Сенгстак беше дребен и мургав. Десният му крак беше по-къс по рождение и обувката му беше със силно удебелена подметка. Лицето му леко напомняше славянски тип и издаваше висока интелигентност, а черните му очи бяха живи, пронизващи, но непроницаеми. Сенгстак беше достоен секретар за Моленхауър. От пръв поглед се разбираше, че той ще успее да накара Стенър да направи точно това, което е наредил Моленхауър. Задачата му беше да убеди Стенър незабавно да отстъпи чрез фирмата „Тай и Ко“, посредници и на Бътлър, акциите си от трамвайните линии на някакъв дребен политически агент, който после щеше да ги прехвърли на Моленхауър. Малкото, което Стенър щеше да получи срещу тях, трябваше да бъде внесено в хазната. „Тай и Ко“ щеше да осъществи сделката на борсата така ловко, че хем никой да не успее да се добере до акциите, хем тя да изглежда напълно редовна и открита. В същото време Сенгстак, действайки с оглед интересите на своя работодател, провери внимателно сметките на Стенър и откри какво бяха правили Стробик, Уайкрофт и Хармън със заемите, взети от хазната. Чрез друг посредник на тях им бе наредено незабавно да върнат взетото, ако не искат да бъдат дадени под съд. И тримата бяха част от политическата машина на Моленхауър. Накрая, след като предупреди Стенър да не отстъпва на никого останалата част от имуществото си и да не слуша ничии съвети — и най-вече макиавелистките съвети на Каупъруд, — Сенгстак си отиде.

Разбира се, Моленхауър бе изключително доволен от това развитие на нещата. Сега Каупъруд навярно щеше да бъде принуден да дойде и да разговаря с него, пък и да не дойдеше, голяма част от акциите, които той бе контролирал доскоро, вече почти бяха собственост на Моленхауър. Ако успее по някакъв начин да се сдобие и с останалата част, Бътлър и Симпсън нямаше за какво повече да се занимават с трамвайните линии. В такъв случай неговият дял щеше да бъде равен на дела на всички останали притежатели на акции, взети заедно, ако не и по-голям.

ГЛАВА XXVIII

Тъкмо при такива, вече силно променени обстоятелства Каупъруд пристигна в канцеларията на Стенър късно следобед на същия понеделник. Стенър седеше сам, силно разтревожен и объркан. Той много искаше да се види с Каупъруд и в същото време се страхуваше.

— Джордж — обърна се енергично към него Каупъруд още с влизането си, — нямам време за губене, но идвам, за да ти кажа още веднъж окончателно, че ти трябва да ми дадеш тези триста хиляди долара, ако не искаш да фалирам. Днес нещата вече се развиха много зле. Притиснаха ме до стената — трябва да погасявам заемите си. Но тази буря няма да трае дълго. Това се разбира от самия й характер.

Той виждаше изписаните върху лицето на Стенър страх и раздвоение между желанието и нежеланието да му се съпротивлява.

— Чикаго гори, но той ще бъде застроен отново. И тогава ще настъпи още по-голям икономически подем. Хайде, бъди благоразумен и ми помогни! Няма от какво да се боиш. — Стенър се размърда неспокойно. — Не се оставяй тези политици да те сплашват до смърт. Всичко ще премине за няколко дни и ние ще станем още по-богати. Срещна ли се с Моленхауър?

— Да.

— И какво благоволи да ти каже той?

— Каза ми точно това, което мислех, че ще ми каже. Не ми позволява да ти давам повече пари. Наистина не мога, Франк, разбери го — възкликна Стенър, като скочи на крака. Беше толкова изнервен, че трудно се сдържаше на мястото си по време на този кратък и откровен разговор. — Не мога. И мене ме притиснаха до стената, заплашват ме, знаят за всичко, което сме вършили. Чуй ме, Франк — той вдигна ръце и ги размаха като обезумял, — длъжен си да ме измъкнеш от тази каша. Трябва да ми върнеш петстотинте хиляди долара и да ме спасиш. Ако не ми ги върнеш и фалираш, ще ме изпратят в затвора. А аз имам жена и четири деца, Франк. Не мога да участвам повече в тази игра. Тя е прекалено голяма за мене. Изобщо не трябваше да се захващам. И нямаше да се захвана, ако ти, донякъде, разбира се, не беше ме убедил. Тогава изобщо не помислих, че ще си навлека такава беда. Не мога да продължавам, Франк. Не мога. Готов съм да ти дам всичките си акции, само ми върни петстотинте хиляди долара, и сметките ни ще са чисти.